Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 112

— Не е тази…

Матю се усмихва.

— И тази не е… — Той обръща и средната.

Усмивката на баща му трепва лекичко.

— Следователно трябва да е тази…

Джо не посяга да вдигне третата карта. Дамата, както добре знае, е в джоба на палтото на Матю, което е и причината да изиграе монтето по този начин — като разкрива губещите, вместо да избере печелившата карта. Обръща играта срещу играча.

Матю го грабва в здравите си обятия.

— Имаме победител — възкликва той, притиснал лице в косата на Джо. — Синът ми. Истински победител!

И отиват на Пазара. Най-сетне!

* * *

Това е най-хубавият ден в краткия живот на Джошуа Джоузеф — завинаги и винаги.

Посещението на Нощния пазар!

Хариет Спорк се тутка с реверите му и за пореден път оправя поло яката на пуловера му, която е с цвят на горчица. Матю ги гледа с широка усмивка.

— Драска ми — съпротивлява се малкият Спорк.

Големият Спорк кима. Облечен е по абсолютно същия начин.

— Точно така, Джош, но след малко свикваш с пуловера и ще ти липсва, когато го свалиш. Нали искаш да изглеждаш като изискан господин, а? За Пазара?

— Да, татко.

— Тогава решено.

Джошуа Джоузеф чака търпеливо майка му да свърши с косата му — която оправя за пореден път — и кротко седи на задната седалка на колата на баща си, с отлична стойка и лице, изпънато в изражение, което смята за признак на изумителна зрялост. Минават през улиците на Лондон — първо ускоряват, после забавят, после пак ускоряват… Голямата кола прикляка и хвърчи стремително, а Матю Спорк си играе със скоростите и проверява да не би в задното огледало да се е появил преследвач.

На Джошуа Джоузеф постоянно му се гади, но не споменава нищо. Хариет се обляга на съпруга си, когато той взема десен завой с петдесет мили в час, а гумите се държат за пътя, все едно са защипани за него. Матю войнствено се хили на зачервеното й лице и леко зейналата уста.

След двайсет минути изисканите къщи отстъпват на високи многоетажни блокове. След още десет блоковете се смаляват до бизнес паркове и безистени, а накрая колата се носи покрай широко пасбище. На лунната светлина Джошуа Джоузеф мярка покачена на оградата градска лисица.

— Добре, Джош, пристигнахме!

Слизат от колата. Джошуа Джоузеф надушва януарски скреж и острия мирис на запалено дърво. Навсякъде около тях има празни, високи сгради и се чува шумът от припукващите кораби по реката наблизо. Обувките му жвакат в кал, после стъпват на чакъл. Матю подканва и двама им с майка му да побързат, така и правят. От другата страна на двор, покрит с черен лед и автомобилни гуми, покрай крехкия труп на закъсняла прелетна патица. Матю Спорк отваря странна, овална врата и вкарва семейството си вътре. Влизат и вратата се затваря след тях. Слизат по няколко стъпала и вървят по дълъг, сводест тунел. Токчетата на Хариет почукват и тропат по гладкия бетон.

— Къде сме?

— Знаеш къде сме, хлапе. Нали ти намери пътя!