Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 116

Джо, който не желае да бъде груб, нито да създава пречки, си сваля обувките и й ги връчва — наясно, че с пристигането си Мърсър незабавно ще го нарече идиот и десет секунди по-късно ще обърне тази непростима грешка в огромно законодателно предимство. Докато подава обувките си (взети от найобикновен магазин и доста очукани въпреки жълтия етикет „износоустойчиви“), той осъзнава, че така също предава — от практическа гледна точка — и възможността да се измъкне по терлици. Иначе спокойно би могъл да зачезне нанякъде след половин-един час — „О, нямах представа, че още ви трябвам, много съжалявам“, — но без обувките си е принуден да остане и да изчака всичко докрай. Излиза, че все пак дълбоко в себе си иска да се замесва. Джо Спорк има малко приятели и няма да зареже някой от тях в мъртво състояние само защото нелюбезно ченге може да сметне присъствието му за знак за вина. Най-малкото пък би изоставил точно този труп, член с добро положение на Почтеното и издържливо братство на оплаквачйте. След време, без съмнение, братството на Били ще се появй и ще седне да го оплаче, но докато това се случи, той си има само Джо. Приживе сам и — както Джо най-сетне осъзнава — болезнено самотен, няма причина да не остане обгрижен поне в смъртта.

— Спорк, нали така казахте, сър? Съ-Пъ-Оу-Ръ-Къ?

Детектив сержант Пачкайнд е като елф — миличко, бъбриво дребосъче с пискливо гласче и вече е показал на Джо снимка на племенниците си. Идеалното нещо според дет. серж. Пачкайнд за успокояване на стомаха и стабилизиране на сърцето след неприятен сблъсък с новооткрит труп. Докато Джо оглежда момичетата и смята, че много приличат на бобри и донякъде на щъркели, дет. серж. Пачкайнд вече му е задал няколко маловажни въпроса, за да си попълни документите. Джо накратко описва какво му е било да се натъкне на трупа на стар приятел, а милият полицай сумти и цъка с език, и тъкмо се кани да иде и да поговори с Брайс със синята маска, когато му хрумва нещо.

— И по кое време беше това, мистър… извинявайте, бихте ли си повторили името?

В този момент, пренебрегнал за миг суровото нареждане на Мърсър да си трае, Джо каза „Спорк“ и незабавно осъзна какъв идиот е.

Сега вече Пачкайнд го поглежда с очаквателна физиономия и той няма какво друго да стори, освен да кимне.

Всъщност не кима. Кани се — вече е пратил сигнал „давай“ на мускулите за кимане — когато в помещението се плисва вълна недоловима тишина. Всички спират да си говорят, ченгетата — да тътрят крака. Джо, който никога не е ходил на лов, си представя, че точно такава тишина настъпва в голяма гора след свалянето на първия елен. В тишината се разнася възможно чаи-нежеланият и най-неприятно познат глас и младежът осъзнава, че е загазил сериозно.

— Боже мили, Боже мили! Мистър Спорк, какво правите на такова неприятно място? Не, не, не отговаряйте без адвокат! Боже опази! Не трябва да ви нарушаваме древните права, това било извънредно нередно. Магна Харта и тъй нататък, ми че да, разбира се. Здравейте, детектив сержант Пачкайнд, радвам да ви видя отново, макар да съжалявам, разбира се, че туй трябва да стане в дома на смъртта. За съжаление, такова е битието на професиите ни, разбира се — почти винаги се срещаме на лоши места, нали?