Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 111

Ник Харкауей

Традиционното монте с три карти е известно и като „Намери Дамата“. Играе се с три карти, едната от които е дама, и раздаващият ги мести с лицето надолу в опит да обърка играча. На свой ред той избира тази, която смята, че е дамата — по време на първата или втората му игра е логично да познае, но на третата неизбежно си плаща за хитростта и раздаващият си тръгва по-богат. Това е първата измама, която Матю е научил — от баща си, ако щете вярвайте, заради което старецът се проклина ежедневно.

Най-простият трик в монтето е раздаването с кокалчета. На уличен жаргон дилърът има лека ръка и тежка такава, последната е наречена така, понеже държи две карти една над друга. Дилърът мести тежката ръка и раздава веднъж. Жертвата обикновено предполага, че е раздадена долната карта и в началните турове наистина е така. В същинската игра обаче горната карта бива освободена с леко помръдване на кокалчетата, така че да измами играча. В това е силата на магьосника.

Матю не настоява Джо да изпълни номера с малките си пръсти. Като порасне, ще има предостатъчно време за това. В днешния ден главната грижа на Гангстерския крал е синът му да отличава измамника от пръв поглед и монтето е идеалната метафора за всяка възможна игра със скрит номер. Виждаш ли света през монтето, няма да те отупат като загубеняк. Или поне няма да ти се случва често.

Матю върти китки и показва картите, виждат се тежката, леката, тежката… Той ги раздава, показва ги с лицето нагоре. Всичко това е само за заблуда, ръцете не са по-бързи от окото, но са по-хитри от наблюдателя. Джо се ухилва, когато баща му имитира обръщане и се опитва да го привлече към фалшивия ход, а Матю кима оценително. След това внезапно бащата на Джо спира въртенето на картите, искрено притеснен.

— Дядо ти ти е казал за догмите, нали?

— Да, татко.

— Той е добър човек, сине. Дава всичко от себе си. Вярва в играта. Смята, че ако играеш достатъчно дълго по правилата, тогава ще я спечели достоен победител. Може и да е прав. Номерът е — по опита си съдя, — че достойният човек свършва парите или пък недостойният напуска масата. Играта е нагласена. Винаги е била и ще бъде такава и единственият път за нормалния човек е този на гангстера. Взимай каквото можеш, прави каквото трябва и знай, че да си от достойните никога не е спасило никого от беда.

Джо кима, напълно изненадан от внезапното желание на баща си да се обяснява.

— Когато бях малък, слушах какво ми казва дядо ти, сине, точно както ти ме слушаш мен. Истината е, че още ми се случва, но не му казвай, че съм си признал. Ето каква е поуката от монтето — и от Пазара, предполагам: ако си в състояние да видиш какво се случва около теб, когато другите хора вървят през живота на сляпо, тогава ти ще си по-добрият. И има шанс да извлечеш печалба, което е начинът животът да ти даде да разбереш колко струваш. Разбра ли?

— Да!

Матю отново раздвижва ръце — все по-бързо и по-бързо, и накрая разстила картите на масата.

— Тогава намери Дамата.

Джошуа Джоузеф се усмихва. Баща му наистина много се старае да го победи. Докато е приказвал, е изиграл толкова ужасно нечестен номер, че момчето може да изпита към него само най-дълбокото възможно уважение. Поглежда баща си в очите. Обръща дясната карта с думите: