Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 109

— Англия!

— Близо си, Джош. Много близо. Но не! Страната, за която ти говоря, е Домът на Спорк, с чудесния й великолепен принц Джошуа Джоузеф, бог да го благослови заедно с всичките му поданици. Нали?

— Да, татко.

— Добре тогава. Яйца или корнфлейкс?

И Джошуа Джоузеф дава каквито отговори смята, че ще задоволят незадоволимия му баща. Папа Спорк е напълно в неведение колко потиска и ограничава понякога сина му неговото дърдорене. Смята се за ужасно забавен, за най-великия от всички татковци, но потокък от безконечните му приказки как всичко се върти около великата, предначерната съдба на семейство Спорк, пълноценното убеждение, че успехът буквално дебне зад ъгъла в едва наченатия живот на сина му — ден след ден на малкия Джошуа това му идва в повече. Забравил временно бижутата на Короната, вместо това си мисли за неотдавнашната училищна екскурзия в Британския музей, по време на която е видял много интересни и просвещаващи неща, включително — когато учителката се навежда да посочи неолитен ритуален предмет — стряскащо еротичното й бельо. Предметът, който си спомня най-силно обаче, е от фермерския кът — яремът, положен върху шиите на два могъщи мускулести вола.

Между пристъпите на геройско обожание и безмилостна неадекватност Джошуа Джоузеф от време на време има чувството, че баща му е положил на раменете му точно такъв ярем и че е длъжен да тегли каруцата, накъдето и да иде, независимо Дали баща му присъства или не.

Папа Спорк загаря яйцата, което в неговата любопитна представа на реда на нещата е просто допълнителна причина Да вярва в неизмеримата гениалност на Дома на Спорк, така че вместо това хапват корнфлейкс. На едно или друго ниво обаче бащата на Джошуа Джоузеф сигурно осъзнава, че тази сутрин се е отклонила от обичайния съвършен поход към династична Хегемония, понеже отправя поканата, към която синът му се е стремил от седмици.

— Искаш ли да дойдеш на Нощния пазар утре?

— Да, татко, моля те!

— Ще попитам майка ти дали има нещо против. А ти си потърси някакви хубави дрехи.

— Непременно!

* * *

Нощният пазар е като сън. Той е вълшебното сърце на града, който — както Матю споделя на ухо — е най-великият и най-магичен в света. Джошуа Джоузеф е инстинктивно убеден, че това е най-тайното, най-изумителното и най-невероятното място на цялата планета; и е още по-прекрасно, понеже е подвижно. То е продавалник за всичко възможно и невъзможно. Не го достига дългата ръка на данъците и таксите, защото е сенчест, озарен от лампите базар, който гъмжи от забранени търгови и и пиратски съкровища. Матю се кълне, че го е породила търговията с корабокрушенията, а Благите са дошли нагоре по Темза от крайбрежието, от Корнуол и брега край Канала, с богатства, ограбени от потънали кораби. Твърди, че Пазарът е първата сухоземна демокрация на Британия (самите пиратски кораби са първите конституционни парламенти). Може и така да е. Случайното, пълно с проблясъци образование на Матю е стряскащо дори за баща му Дениъл, който знае всичко. Но пък и този Пазар, който бандитът е съживил и на който е безспорен крал (или доживотно избран президент, ако предпочитате да запазите алюзията с великото демократично наследство), е един от аспектите на професията му, срещу които Дениъл Спорк не възразява — дори е още една част от живота на Матю освен Джошуа Джоузеф и майка му Хариет, която кара Дениъл да се усмихва.