Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 108

Джо е постигнал такива успехи в загърбването на баща си, че в първия момент не може да си спомни лицето на Матю или гласа му. Налага се да се пресегне за спомени, толкова стари, че не могат да бъдат полезни, и го чува — подигравателно-суров глас, който се разнася над главата му, понеже той е дете и се приготвя за началото на поредния ден.

* * *

— Побързай, Джошуа Джоузеф, моля те! Има работа за вършене, държавни дела ни чакат! Плюс това моя милост трябва освен това да направи и закуска за потомството си, преди да го Достави до злата паст на училището! Бууу! На училище!

Бащата на Джо носи палто с яка от овча кожа и раирана вратовръзка с голям възел. Широки рамене и тесни бедра му придават вид на равнобедрен триъгълник, изправен на върха си (италианските му двуцветни обувки). Малкият Джошуа Джоузеф се спира да поразмишлява дали баща му е равнобедрен или пък равностранен триъгълник. И двете представи са много странни.

През онзи ден Матю Спорк, вместо да е гангстерски принц, си играе на търговски директор и затова е оставил почти всичките си оръжия в сейфа под леглото. Почти всичките, понеже човек с неговата професия обикновено не излиза от къщи, без да е снабден с подбуда, която да принуди другите да поразмислят.

Матю си чака отговора. Малкият Джошуа Джоузеф — който тайно планира кражбата на бижутата на Короната през серия тунели и посредством главозамайващи акробатики — отвръща:

— Бууу!

Всъщност Джошуа Джоузеф харесва училището. То е контролируемо и следователно успокоително, там дори нещата, които започват необяснимо, накрая стават ясни. Училището по нищо не наподобява живота му, който си остава загадъчен въпреки годините упорито изучаване. Освен това по общо мнение той е главният хулиган на малка банда хлапета. Вярно е обаче, че училището му пречи да бъде постоянно с баща си, когото той в равни дози обожава заради великолепието му и презира заради крещящия му вид.

Изважда две сини купички за закуска.

— Точно така — потвърждава Матю. — Буу! на училището и ура за мама, татко и дядо, и останалите. Обаче, Джош, училището е необходимо зло. Гладен ли си?

— Да. Татко, какво са държавните дела?

— Тежката участ на кралете и премиер-министрите. Те управляват най-могъщите народи на Земята и взимат важни решения — и сред тези могъщи нации коя има най-светлото бъдеще? Най-добрите войници и най-великите лидери? И коя, Джош, има наймъдрия и извънредно прекрасен наследник на трона?