Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 45

- Недей да тичаш с близалка - обади се Тави. Изглеждаше на около седем години, със слабичко сериозно лице.

- Аз... няма - увери го Кристина озадачено.

- Тави - простена Джулиън, докато изсипваше малко от тестото за палачинки от бяла керамична кана в тигана на котлона. Стаята се изпълни с миризмата на масло и палачинки. - Размърдайте се и сложете масата, мързеливци такива... Не ти, Кристина - добави смутено. - Ти си гостенка.

- Ще остана тук цяла година. Не съм точно гостенка -възрази Кристина и се зае да вади чинии и прибори заедно с останалите. Стаята се изпълни с приятна оживеност и Кристина усети, че се отпуска. Ако трябваше да бъде напълно откровена, беше се страхувала, че завръщането на семейство Блекторн ще развали приятния ритъм на живота й тук с Ема и Даяна. Ала сега, когато те бяха тук, от плът и кръв, тя се почувства виновна за опасенията си.

- Първите палачинки са готови - обяви Джулиън.

Тай остави книгата настрани и си взе чиния. Докато бъркаше в хладилника за още масло, Кристина го чу да казва на Джулиън:

- Помислих си, че си забравил за палачинковия ден. - В гласа му се долавяха обвинителни нотки и още нещо... Следа от притеснение? Кристина си спомни думите на Ема, че Тай се разстройвал, когато нарушавали рутината му.

- Не съм забравил, Тай - отвърна меко Джулиън. - Разсеях се. Но не съм забравил.

Тай като че ли се отпусна.

- Добре.

Върна се на масата и Тави се втурна след него. Бяха организирани по онзи несъзнателен начин, по който можеше да бъде само едно семейство: знаеха кой пръв ще получи палачинки (Тай), кой иска масло и кленов сироп (Дру), кой иска само сироп (Ливи) и кой - захар (Ема).

Кристина изяде нейните без нищо. Миришеха на масло и не бяха прекалено сладки, хрупкави по краищата.

- Много са хубави - каза тя на Джулиън, който най-сетне се бе настанил на една от пейките до Ема. Отблизо Кристина можеше да види бръчиците от умора в крайчетата на очите му, бръчици, които изглеждаха не на място върху лицето на толкова младо момче.

- Имам практика. - Той й се усмихна. - Правя ги от дванайсетгодишен.

Ливи подскочи на мястото си. Носеше черна рокля без ръкави и напомняше на Кристина за стилните мундански момичета в Мексико, разхождащи се самоуверено из модните квартали „Кондеса" и „Колония Рома", издокарани в тесните си рокли и изящни обувки с каишки и високи токчета. В кестенявата й коса имаше изобилие от златни кичури, там където слънцето ги беше изрусило.

- Радвам се, че сме си у дома - каза тя, облизвайки сиропа от пръста си. - Не беше същото у пралеля Марджъри, без вие двамата да ни държите под око. - Тя посочи Ема и Джулиън. - Разбирам защо казват, че парабатаите не бива да се разделят, вие просто вървите заедно, като...

- Шерлок Холмс и доктор Уотсън - подхвърли Тай, който отново се бе върнал към книгата си.

- Шоколад и фъстъчено масло - каза Тави.

- Капитан Ахав и кита¹⁰ - предложи Дру, рисувайки замечтано фигурки в сиропа, останал в празната й чиния.