Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 46

Ема се задави със сока си.

- Дру, китът и капитан Ахав са били врагове.

- Точно така - съгласи се Джулиън. - Китът без Ахав си е просто кит. Кит без проблеми. Кит, в чийто живот няма никакъв стрес.

Дру придоби бунтовен вид.

- Чух ви да си говорите - каза тя на Ема и Джулиън. - Бях на моравата, преди да се върна и да взема Тави. Чух, че Ема намерила някакво тяло.

Тай начаса вдигна глава.

- Ема е намерила тяло?

Ема хвърли притеснен поглед към Тави, ала той изглеждаше погълнат от храната.

- Ами докато вас ви нямаше, имаше поредица от убийства...

- Убийства? Защо не си споменала нищо нито на Джулиън, нито на нас? - Тай се беше изправил, а книгата се полюшваше от ръката му. - Можеше да изпратиш имейл или огнено съобщение, или пък пощенска картичка...

- Пощенска картичка за убийство? - сбръчка нос Ливи.

- Научих за това само преди една нощ - обясни Ема и побърза да им разкаже какво се бе случило край бар „Саркофаг". - Тялото беше покрито с руни - довърши тя. - Същите, като онези върху телата на родителите ми.

- Досега никой не е успял да ги преведе, нали? - попита Ливи.

- Точно така. - Ема поклати глава. - Всички се опитаха да ги разчетат. Малкълм, Даяна, дори в Спираловидния лабиринт - добави тя, имайки предвид подземното седалище на магьосниците, където се съхраняваха огромни количества тайнствено знание.

- Преди те бяха единствени по рода си, поне доколкото ние знаехме - заяви Тай. Очите му имаха наистина поразителен сив цвят, като обратната страна на сребърна лъжица. Около врата му висяха чифт слушалки, кабелът им се губеше под тениската му. - Ето че сега имаме още един пример. Ако ги сравним, може да научим нещо.

- Направих списък на всичко, което знам за тялото. - Ема сложи лист хартия на масата и Тай начаса го грабна. - Част от това видях със собствените си очи, останалото научих от Джони Рук и Даяна. Пръстовите отпечатъци са били изличени, зъбите - избити, портфейла го нямало.

- Някой се опитва да скрие самоличността на жертвите -каза Тай.

- Което не е толкова необичайно - отвърна Ема. - Ала освен това тялото беше подгизнало от морска вода, имаше следи от изгаряне и лежеше в кръг от нарисувани с тебешир символи. И беше покрито с руни. Това вече ми се струва необичайно.

- Звучи като нещо, което бихме могли да потърсим в архивите на мунданските вестници. - Сивите очи на Тай грееха от вълнение. - Аз ще се заема.

- Благодаря. Само че... - Ема погледна първо Джулиън, а после и останалите, кафявите й очи бяха сериозни. - Даяна не бива да узнава.

- Защо не? - намръщи се Дру. Тави не им обръщаше никакво внимание; беше се пъхнал под масата и си играеше с няколко камиончета.

Ема въздъхна.

- Няколко от телата са били елфически. Което прави станалото нещо, в което изобщо не бива да се замесваме. - Тя погледна към Кристина. - Ако не искаш да имаш нищо общо, ще те разбера. Аферите на феите са сложни и Даяна не иска да се намесваме.

- Знаеш какво мисля за Студения мир - заяви Кристина. -Ще помогна, и още как.