Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 44

Хладната сянка и розовите цветчета избледняха и пред очите на Кристина изплува лицето на Ема, която се бе надвесила над нея, облечена в една от шантавите си рокли на цветя. Косата й падаше на кичури около раменете й, влажна от душа.

- Termina de molestarme; estoy despierta!⁹ - възнегодува Кристина и отблъсна ръцете на Ема. - Ема! Престани! Будна съм! - Надигна се в леглото и сложи ръце на главата си. Гордееше се с това, че никога не бъркаше родния си език с английския, докато беше в Щатите, ала понякога, когато беше уморена или все още сънена, се случваше да й се изплъзне.

- Да вървим на закуска - запридумва я Ема. - Макар че е почти обяд. Но това не е важно. Искам да те запозная с всички. Искам да се срещнеш с Джулиън...

- Вчера го видях от стълбището - прозя се Кристина. -Има красиви ръце.

- Страхотно. Можеш да му го кажеш лично.

- Не, благодаря.

- Ставай - не отстъпваше Ема. - Или ще седна върху теб.

Кристина я замери с една възглавница.

- Изчакай ме отвън.

Няколко минути по-късно Кристина (облякла си набързо бледорозов пуловер и права пола) се остави да я поведат по коридора. Откъм кухнята се носеха бъбрещи гласове. Тя докосна медальона на гърлото си, както правеше, когато се нуждаеше от допълнителна смелост.

Толкова много беше слушала за семейство Блекторн, и особено за Джулиън, че откакто бе в Института, те имаха почти митичен статус в ума й. Ужасяваше се от мисълта да се запознае с тях - те не само бяха най-важните хора в живота на Ема, но освен това бяха онези, които можеха да направят остатъка от престоя й приятен или да го вгорчат.

Кухнята беше просторно помещение с боядисани стени и прозорци, гледащи към синьо-зеления океан в далечината. Внушителна селска маса заемаше централно място, заобиколена от пейки и столове. Плотовете и масата бяха покрити с плочки, които сякаш имаха пъстроцветни испански мотиви, ала вгледаше ли се по-внимателно човек, откриваше, че образуват сцени от класическата литература: Язон и аргонавтите, Ахил и Патрокъл, Одисей и сирените. Някой някога бе обзавел това място с любяща ръка, избрал бе медната готварска печка, двойните порцеланови умивалници, жълтата боя за стените.

Джулиън стоеше бос до печката, преметнал кърпа за съдове през широките си рамене. Останалите деца от семейство Блекторн се бяха скупчили около масата. Ема пристъпи напред, издърпвайки Кристина след себе си.

-Това е Кристина - представи я тя. - Това лято ми спаси живота около шестнайсет пъти, така че искам да бъдете мили с нея. Кристина, това е Джулиън...

Джулиън погледна към нея и се усмихна, и тази усмивки го накара да изглежда като слънчева светлина, приела човешка форма. Не вредеше и това, че кърпата, наметната през рамото му, беше на котенца, а мазолестите му ръце бяха опръскани с тесто за палачинки.

- Благодаря ти, че не си допуснала Ема да бъде убита. Противно на онова, което може би ти е казала, ние се нуждаем от нея.

- Аз съм Ливи. - Хубавото момиче, което бе част от двойката близнаци, пристъпи към нея, за да се ръкуват. - А това е Тай. - Тя посочи чернокосо момче, което се бе свило на една от пейките и четеше „Архивът на Шерлок Холмс". - Дру е с плитките, а Тави - с близалката.