Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 47
Касандра Клеър
Около масата се разнесе одобрителен шепот.
- Нали ти казах да не се тревожиш. - Джулиън докосна Ема по рамото, след което стана и се зае да разчисти масата. Имаше нещо в това докосване, колкото и да бе леко и нехайно, от което Кристина усети мимолетно жегване. - Днес няма да имате часове. Даяна отиде в Охай11, така че можем да се заловим за работа още сега. Особено при положение че този уикенд ни очакват тестовете на Клейва.
Всички изстенаха като един. Тестовете на Клейва се провеждаха два пъти в годината - неприятно задължение, чиято цел бе да провери дали уменията им са на нужното ниво, или се налага да бъдат изпратени в Академията в Идрис.
Тай обаче не обърна внимание на съобщението на Джулиън, напълно погълнат от листа на Ема.
- Колко точно са жертвите? И хора, и елфи?
- Дванайсет - отвърна Ема. - Дванайсет тела.
Тави ce показа изпод масата.
-Да не са тичали с близалки?
Тай изглеждаше объркан, а Ема - виновна; устните на Тави като че ли потреперваха малко.
-Засега май стига - намеси се Джулиън и вдигна най-малкия си брат. - Да видим какво ще откриете, Тиберий, Ливия? Тай измърмори в знак на съгласие и се изправи, а Ема каза:
-С Кристина щяхме да тренираме, но можем да...
-Не! Не го отменяйте! - Ливи скочи на крака. - Имам нужда от тренировка! С друго момиче. Което не е забило нос в някоя книга - добави тя и стрелна Дру със сърдит поглед. - Нито пък гледа филм на ужасите. - Тя погледна към близнака си. - Ще помогна
на Тай за половин час, а после ще дойда тренирам.
Тай кимна, сложи си слушалките и се отправи към вратата. Ливи тръгна заедно с него, бъбрейки колко й липсвали тренировките и нейната сабя и как представата на пралеля им за стая за упражнения била плевнята, която била пълна с паяци.
Кристина хвърли поглед през рамо, докато излизаше от кухнята. Стаята беше обляна в ярка светлина, която хвърляше странен ореол над Ема и Джулиън, обгръщайки чертите им и мъгла. Джулиън държеше Тави и когато Ема се приведе към него, те оформиха странна семейна картина.
- Не е нужно да правиш това за мен - тъкмо казваше Ема меко, ала сериозно, с глас, който Кристина не я бе чувала да използва досега.
- Аз пък мисля, че е нужно. Май си спомням как давам подобен обет.
- „Гдето идеш ти, и аз ще ида, каквото И глупаво нещо да направиш, и аз ще го направя." Така ли беше клетвата? - попита Ема и Джулиън се разсмя.
Ако двамата си размениха още думи, Кристина не ги чу. Без да поглежда назад, тя затвори вратата след себе си. Някога си бе мислила, че един ден и тя ще има парабатай, и макар че отдавна бе погребала тази мечта, все още й причиняваше мъничко болка да бъде свидетелка на подобна близост.
4. И ето защо
Ема се приземи тежко върху тепиха и побърза да се претъркули, така че мечът, който беше препасан на гърба й, да не пострада... нито пък да я нарани. В първите години на тренировки се бе наранявала сама на острието на Кортана по-често, отколкото от което и да било упражнение, заради упорития си отказ да свали оръжието от гърба си.
