Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 42

- Много си загадъчен.

Джулиън се усмихна и крайчетата на очите му се набръчкаха.

- Не обичат да допускат нефилими на нашите години да се замесват в сериозни неща. Никога не им е харесвало. Ала Джейс и Клеъри, и Алек, и Изабел спасиха света, когато бяха на нашите години. И бяха удостоени с почести заради това. Резултати - ето какво може да накара Клейва да си промени мнението.

Бяха стигнали до магистралата. Ема вдигна очи към хълмовете и Института, който се издигаше на една невисока скала над крайбрежния път.

- Джулиън Блекторн - каза тя, докато пресичаха. - Ама че си революционер.

- Така че ще разследваме, но ще го направим дискретно -продължи Джулиън. - Първият ни ход ще бъде да сравним снимките на тялото, което си намерила, с тези на телата на родителите ти. Всички ще искат да помогнат. Не се тревожи.

Вече се изкачваха по пътя, отвеждащ до Института. Дори и сега по него минаваха коли, мундани, поели към офисите си в центъра. Лъчите на слънцето се отразяваха и стъклата им.

- И ако се окаже, че символите не означават нищо и че е просто някакъв развилнял се луд?

- Не може да е просто развилнял се луд. Подобни убийства се случват всичките накуп, но на различни места. Като да се качиш в колата и да подкараш от място на място, убивайки по пътя си.

- Какво е тогава? Масово убийство?

- Масовите убийства също се извършват едновременно, само че на едно място - уточни Джулиън, използвайки същия тон, с който обясняваше на Тави защо не може да закуска с „Чириос"⁸. - Определено става дума за сериен убиец. В такъв случай убийствата са разпръснати във времето.

- Плашещо е, че знаеш всичко това - отбеляза Ема.

Пред Института, чак до ръба на скалата се бе ширнала изсушена от слънцето морава, по чиито краища растяха морска трева и храсталаци. Семейство Блекторн не прекарваше много време тук - беше прекалено близо до магистралата, нямаше сянка и бе обрасло с остра трева.

- В момента Дру е на вълна истински престъпления -обясни Джулс, докато се приближаваха до стъпалата на Института. - Няма да повярваш колко неща ми е наприказвала за това, как се крие труп.

Ема изтича покрай него, изкачи три стъпала и се обърна да го погледне.

- По-висока съм от теб!

Това беше игра, на която играеха като малки - Ема се кълнеше, че ще стане по-висока от него, отказвайки се най-сетне, когато, навършил четиринайсет години, той се бе източил с цели дванайсет сантиметра.

Джулиън вдигна глава към нея. Слънцето светеше право в очите му, наслагвайки златни багри върху синьо-зеления им цвят, така че те приличаха на патината, грееща върху римското стъкло, което Артър колекционираше.

- Ем. Колкото и да се шегуваме, знаеш, че го приемам сериозно. Става дума за родителите ти. Ти заслужаваш да знаеш какво е станало.

Ема усети как в гърлото й засяда буца.

- Този път е различно - прошепна тя. - Знам, неведнъж съм си мислила, че съм открила нещо, а се е оказвало празна работа или пък съм поемала по фалшива следа. Но това е различно, Джулс. Струва ми се истинско.