Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 41

- Не казвай, че е напразна, Джулс...

- На това може да се погледне и по друг начин - продължи той и Ема почти можеше да види как се въртят зъбчатите колелца на бързия му ум. - Ако наистина го разгадаеш, ако успеем да го разгадаем, Клейвът ще ни бъде задължен. Аз ти вярвам, че който и да е убил родителите ти, не е бил Себастиан Моргенстърн. Търсим демон или нещо друго, способно да убие нефилими и да се измъкне. Ако успеем да победим подобно създание...

Ема усети, че главата започва да я боли. Ластичето, с което беше вдигнала косата си на конска опашка, бе прекалено погнато и тя посегна да го разхлаби.

- Искаш да кажеш, че това би ни спечелило специално отношение от страна на Клейва? Защото всички ще ги гледат?

- Няма да имат друг избор - отвърна Джулиън. - Ако всички знаят какво сме направили. А ние ще се постараем всички да научат. - Той се поколеба. - Нали имаме връзки.

- Нямаш предвид Джем, нали? Защото нямам представа как да се свържа с него.

- Не говоря за Джем и Теса.

- Джейс и Клеъри тогава - предположи Ема.

Джейс Херондейл и Клеъри Феърчайлд ръководеха Института в Ню Йорк. Те бяха едни от най-младите ловци на сенки, наемали толкова висока позиция. Ема бе приятелка с Клеъри от дванайсетгодишна, откакто Клеъри бе излязла след нея от заседателната зала в Идрис, единствената от целия Клейв, която я беше грижа, че Ема бе изгубила родителите си.

Джейс вероятно бе един от най-добрите ловци на сенки, раждали се някога, що се отнася до бойни умения, докато Клеъри имаше по-различен талант. Тя можеше да твори руни, нещо, което не се бе удавало на никой друг ловец на сенки през годините. Веднъж бе обяснила на Ема, че не може да принуди руните да се появят - те или идваха, или не. През годините бе добавила няколко полезни руни в Сивата книга - една за дишане под вода, друга за бягане на дълги разстояния и една доста противоречива за контрацепция, която бързо се бе превърнала в най-използваната руна в лексикона.

Всички познаваха Джейс и Клеъри. Така ставаше, когато спасиш света. За почти всички те бяха герои... за Ема те бяха хората, които бяха държали ръцете й в най-черния период от живота й.

- Да. - Джулиън се пресегна и разтърка тила си. Изглеждаше уморен. Кожата под очите му като че ли лъщеше едва забележимо, сякаш бе обтегната от изтощение. Задъвка устната си, както правеше винаги когато бе разтревожен или притеснен. - Искам да кажа, нали ги направиха едни от най-младите ръководители на Институт в историята. А и виж само какво стори Клейвът за Саймън, както и за Магнус и Алек. Когато си герой, Клейвът е готов да направи много за теб.

Джулиън се изправи и Ема стана заедно с него, издърпвайки ластичето от опашката си. Освободена, косата й се разпиля на вълни по раменете и гърба й. Джулиън я погледна за миг и бързо отвърна очи.

- Джулс... - започна тя, ала той вече се бе обърнал и се бе отправил към пътя.

Ема си нахлузи обувките и го настигна там, където пясъкът се издигаше към паважа.

- Всичко наред ли е?

- Разбира се. Вземи, забравих да ти го върна. - Той й подаде телефона й. - Виж, Клейвът създава правилата си. И живее според тях. Ала това не означава, че с подходящия натиск правилата не може да бъдат променени.