Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 40

Водата дълбаеше сребристи бразди в пясъка.

- Почти обяд е - отвърна той. Гласът му звучеше както обикновено, ала на Ема въпреки това й се струваше различен, странно различен, както и очертанията на лицето му, раменете под тениската му. - За какво искаше да говорим?

- Какво? - За миг Ема беше хваната неподготвена, както от промяната в него, така и от неочаквания въпрос.

- Снощи. Каза, че искаш да говориш с мен. Защо не го направим?

- Добре. - Ема вдигна очи към чайките, които кръжаха над главите им. - Да идем да седнем. Не искам да ме отнесе водата, когато дойде приливът.

Настаниха се по-нагоре на плажа, където пясъкът бе топъл от слънцето. Ема си свали обувките и зарови пръсти в пясъка, наслаждавайки се на зърнестото усещане. Джулиън се разсмя и тя го погледна отстрани.

- Какво?

- Ти и плажът. Обожаваш пясъка, но мразиш водата.

- Аха. - Тя отвори широко очи насреща му. - Каква ирония, а?

- Не е ирония. Ирония е неочакваният резултат от очаквана ситуация. Това е просто една от твоите странности.

- Шокираш ме - заяви Ема и извади телефона си. - Аз съм шокирана.

- Саркастична както винаги - заяви той и обърна телефона в ръката си. Снимките на Кристина от предишната нощ се появиха на екрана и докато Джулиън ги разглеждаше, Ема му разказа как бе отишла в бар „Саркофаг", следвайки получената от Джони Рук информация, как бе открила трупа и как Даяна й се бе скарала, след като Рук се бе появил в Института. Докато говореше, постепенно се отпусна. Странното усещане, което я изпълваше в присъствието на Джулиън, изчезна. Това беше нормално, това си бяха те двамата такива, каквито бяха открай време - разговаряха, слушаха се, работеха като парабатаи.

- Сигурна съм, че са същите символи - довърши тя. - Не съм полудяла, нали?

Джулиън вдигна поглед към нея.

- Не. Ала Даяна смята, че ако се опиташ да научиш повече, то ще изложи на опасност вероятността Клейвът да позволи на Хелън да се завърне у дома?

- Да. - Ема се поколеба, а после се пресегна и улови ръката му. Гривната от морско стъкло около лявата му китка звънна мелодично. Усети мазолите му под пръстите си, така познати, както бе собствената й стая. - Никога не бих сторила нещо, с което да нараня Хелън или Марк, или теб. Ако смяташ, че Даяна е права, няма... - Тя преглътна. - Ще се откажа от това.

Джулиън сведе поглед към преплетените им пръсти. Беше съвършено неподвижен, една вена в основата на шията му, забеляза Ема, бе започнала да тупти. Трябва да бе заради споменаването на сестра му.

- Минаха пет години - каза той и прибра ръката си. Не я издърпа рязко или нещо такова, просто си я прибра, докато се обръщаше към водата. Напълно естествено движение, от което Ема въпреки това се почувства неловко. - Клейвът не е отстъпил и на сантиметър от решението си да не позволи на Хелън да се върне у дома. Не са отстъпили на сантиметър и от несъгласието си дори да помислят върху вероятността родителите ти да не са били убити от Себастиан. Не ми се струва правилно да пожертваме възможността да научим какво се е случило със семейството ти в името на една напразна надежда.