Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 356

Марк отново плъзна поглед по хоризонта. Зората се разливаше по небето. Черният път и магистралата, пустинните дървета, всички те се открояваха на засилващата се светлина. И там, край пътя, стоеше Кийрън и се взираше в морето. Марк го виждаше единствено като сянка, но дори и като сянка Кийрън никога не би могъл да бъде никой друг.

Слезе по стъпалата и се приближи до него. Не се беше преоблякъл и острието на меча, окачен на кръста му, бе изцапано с кръв.

- Кийрън.

- Ще останеш ли? - попита Кийрън, а по лицето му се изписа печал. - Естествено, че ще останеш.

- Ако ме питаш дали ще остана със семейството ми, или ще се върна при Дивия лов, тогава, да, знаеш какъв е отговорът ми. Разследването приключи. Убиеца и неговите Последователи вече ги няма.

- Точните условия на сделката бяха различни - каза Кийрън. - Ловците на сенки трябваше да предадат убиеца на елфите, за да въздадем справедливост.

- Като се има предвид, че Малкълм е мъртъв, както и мащабите на предателството на Ярлат, очаквам твоите събратя да проявят снизходителност към моя избор.

- Моите събратя - повтори Кийрън. - Знаеш, че те не проявяват снизходителност. Никога не са го правили с мен. -Марк си спомни първия път, когато бе видял черните очи на Кийрън да се взират непокорно изпод разчорлената му тъмна коса. Спомни си как ликуваха останалите Ловци, задето бяха получили принц, на когото да се подиграват и измъчват. Как Кийрън го беше понесъл, свил арогантно устни и вирнал брадичка. Как бе понасял мисълта, че баща му го бе подхвърлил на Дивия лов така, както се подхвърля кокал на куче. Кийрън не бе имал брат, който да го обича и да се бори да си го върне. Не бе имал Джулиън. - Но аз ще се боря за теб - заяви той, срещайки погледа на Марк. - Ще им кажа, че е твое право да останеш. - Той се поколеба. - Ще... ще се видим ли отново?

- Едва ли, Кийрън - отвърна Марк толкова меко, колкото можеше. - Не и след всичко, което се случи.

Болка пробяга по лицето на Кийрън, но той бързо я скри. Косата му бе избледняла до сребристосиньо, почти като цвета на океана в ранно утро.

- Не очаквах друг отговор - каза той. - Макар да се надявах. Трудно е да убиеш надеждата. Ала предполагам, че те изгубих много отдавна.

- Не чак толкова - отвърна Марк. - Изгуби ме, когато се появи заедно с Гуин и Ярлат и им позволи да бичуват брат ми. Бих могъл да ти простя за всяка болка, понесена от мен. Но никога няма да ти простя за страданието на Джулиън и Ема.

- Ема? - Кийрън сбърчи вежди. - Мислех, че си запленен от другото момиче. От твоята принцеса.

Марк се изсмя сподавено.

- Ангелът ми е свидетел - каза той и видя как Кийрън потръпна при този нефилимски израз. - Ревността ограничава въображението ти. Кийрън... всички, които живеем под този покрив, независимо дали във вените ни тече една и съща кръв, сме свързани от невидими връзки на обич и дълг, и лоялност, и чест. Ето какво означава да бъдеш ловец на сенки. Семейство...