Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 355

Преди някой да успее да добави каквото и да било, откъм входа на светилището се вдигна шум и Джейс изхвърча заднешком; елегантният му блейзър беше скъсан, русата му коса - разчорлена. Той им отправи усмивка, толкова ярка, че цялата стая грейна.

- Клеъри приклещи Найтшейд в един ъгъл. Доста е пъргав за един толкова стар вампир. Благодаря за упражнението, между другото... а пък аз си мислех, че се очертава скучна вечер!

* * *

След като всичко бе изяснено с инквизитора, който отведе Анселм Найтшейд (кълнящ се, че ще си отмъсти), и повечето от обитателите на Института се разотидоха по леглата, Марк се приближи до входната врата и погледна навън.

Много скоро щеше да съмне. Марк виждаше изгрева далеч от там, в източния край на извивката на плажа. Перлено изсветляване на водата, сякаш бяла боя се разливаше в света през пукнатина в небето.

- Марк - разнесе се глас до рамото му и той се обърна.

Беше Джейс Херондейл. Странно бе отново да види Джейс и Клеъри, така както едва ли бе странно за братята и сестрите му. Та нали последния път, когато ги беше срещнал, те бяха на годините на Джулиън. Те бяха последните ловци на сенки, които бе видял, преди да изчезне в редиците на Лова.

Не че се бяха променили до неузнаваемост - сега трябва да бяха на двайсет и една, двайсет и две години. Ала отблизо Марк виждаше, че Джейс бе придобил една неопределима аура на решителност и зрялост. Нямаше го момчето, което някога го бе погледнало в очите и бе казало с треперещ глас: „Дивият лов. Сега ти си един от тях".

- Марк Блекторн. Би трябвало да съм любезен и да ти кажа, че си се променил, ала не е така.

- Променил съм се - отвърна Марк. - Но не по начин, който можеш да видиш.

Джейс прие думите му доброжелателно и като кимна, се загледа към океана.

- Един учен веднъж казал, че ако океанът бе прозрачен като небето, ако бяхме в състояние да видим всичко в него, никой никога не би влязъл в морето. Ето колко е ужасяващо онова, което живее във водата, на пет мили под повърхността.

- Казано е от някой, който не познава ужасите на небето - отвърна Марк.

- Може и така да е. Пазиш ли все още магическата светлина, която ти дадох?

Марк кимна.

- Остана у мен през цялото време, докато бях в царството на феите.

- През живота си съм подарявал рунически камък само на двама души - каза Джейс. - На Клеъри и на теб. - Той наклони глава на една страна. - Имаше нещо у теб, когато те открихме в тунелите. Беше уплашен, ала нямаше намерение да се предадеш. Никога нито за миг не съм се съмнявал, че един ден ще те видя отново.

- Наистина ли? - Марк го погледна невярващо.

- Наистина. - Джейс се усмихна с непринудената си, очарователна усмивка. - Просто не забравяй, че Нюйоркският институт е на твоя страна. Напомни го и на Джулиън, ако някога отново изпаднете в затруднение. Да ръководиш Институт, никак не е лесно, знам го от личен опит.

Марк понечи да възрази, но Джейс вече се бе върнал вътре, за да се присъедини към Клеъри. И без това се съмняваше, че Джейс ще обърне особено внимание на възражението му, дори да го беше направил. Очевидно бе разчел ситуацията съвсем правилно, но нямаше намерение да направи нищо, което би могло да разклати равновесието.