Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 354

Робърт повдигна вежди.

- Вярно ли е това? Артър?

- Най-добре им кажи. - Джулиън впи настойчив поглед в чичо си. - Те, така или иначе, ще научат.

- Аз... - Артър се взираше в Джулиън, а върху лицето му се беше появило празно изражение, от което стомахът на Ема се сви. Джулиън като че ли го караше да следва примера му само със силата на волята си. - Не исках да го споменавам -продължи Артър, - защото то е нищо работа в сравнение с онова, което научихме за Малкълм.

- Не искаше да споменаваш какво?

- Найтшейд използва тъмна магия за печалба - обясни Джулиън. Изражението му беше спокойно и изпълнено със съжаление. - Изкарва луди пари, като слага пристрастяващи прахчета в пиците си.

- Това е... съвършено вярно! - обади се Ема насред слисаното мълчание на Артър. - Из целия град е пълно с хора, които са толкова пристрастени, че са готови да направят всичко за него само за да се сдобият с още.

- Заробени с пица? - намеси се Джейс. - Това без съмнение е най-шантавото... - Той не довърши, когато Клеъри го настъпи по крака. - Звучи сериозно. Искам да кажа, пристрастяващи демонски прахчета и всичко останало.

Джулиън прекоси стаята и отвори един шкаф, от който изпаднаха няколко кутии за пица.

- Магнус?

Магнус преметна края на шала си през рамо и се приближи до Джулиън и кутиите. Повдигна капака на една от тях така тържествено, сякаш отваряше ковчеже със съкровища.

Протегна ръка над кутията и я завъртя от ляво надясно, след което вдигна поглед.

- Артър има право. Тъмна магия.

От вътрешността на светилището долетя вик.

- Предателство! - изкрещя Анселм. - Et tu, Brute?³⁴

- Не може да излезе. - Артър изглеждаше замаян. - Външната врата е заключена.

Робърт се втурна в светилището, последван миг по-късно от Джейс и Клеъри. Във фоайето остана единствено Магнус, напъхал ръце в джобовете си.

Златистозелените му очи се взряха сериозно в Джулиън.

- Добре изиграно - каза той. - Не съм сигурен как другояче да го опиша, но... добре изиграно.

Джулиън погледна към Артър, който се бе облегнал на стената до вратата на светилището с притворени очи, а върху лицето му се беше врязала болка.

- Ще горя в ада за това - промълви той ниско.

- Няма нищо срамно в това, да гориш за семейството си -заяви Марк. - Аз на драго сърце ще горя до теб.

Джулиън го погледна и по лицето му се изписаха учудване и благодарност.

- Аз също - каза Ема и погледна към Магнус. - Съжалявам. Аз съм тази, която уби Малкълм. Знам, че беше твой приятел, и ми се ще...

- Наистина беше. - Очите на Магнус потъмняха. - Знаех, че е обичал жена, която бе умряла. Не знаех остатъка от историята. Клейвът го е предал, така както предадоха и вас. Живял съм дълги години и съм видял много предателства и много разбити сърца. Някои оставят скръбта им да ги погълне. Забравят, че и другите могат да изпитват болка. Ако Алек умре... - Той сведе поглед към ръцете си. - Трябва да мисля, че не бих станал такъв.

- Просто се радвам, че най-сетне научих какво се е случило с родителите ми - каза Ема. - Най-сетне знам.