Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 358

Знаеше и че никога не би могъл да го стори.

Телефонът му се обади и той погледна към екрана: Ема му бе изпратила снимка. Нито дума, просто снимка на дрешника й с отворена врата, а фотографиите и картите, и бележките преливаха навън.

Той нахлузи дънки и тениска и тръгна по коридора. Институтът бе потънал в тишината на съня, чуваше се единствено пустинният вятър навън, стенещ край стъкло и камъни.

Ема беше в стаята си. Седеше на пода, облегнала гръб в долната табла на леглото, а телефонът й почиваше до нея. Беше по нощница с дълги тънки презрамки, бяла на лунната светлина.

- Джулиън - каза, знаейки, че той е там, без да вдига поглед. - Не те събудих, нали? Имах чувството, че не спиш.

Изправи се, все така загледана в дрешника си.

- Не знам какво да правя с това. Прекарах толкова много години, събирайки всичко, което приличаше на улики, правейки догадки, мислейки за това и нищо друго. То бе моята голяма тайна, то бе в основата на всичко, което правех. - Тя го погледна. - А сега е просто дрешник, пълен с боклуци.

- Не мога да ти кажа какво да сториш с всичко това - отвърна Джулиън. - Но мога да ти кажа, че не е нужно да мислиш за него точно сега.

Разпуснатата й коса падаше като изтъкана светлина около раменете й, гъделичкайки лицето й с крайчетата на къдриците си, и той трябваше да забие пръсти в дланите си, за да не я притегли към себе си и да зарови ръце и лице в косата й.

Вместо това погледна към зарастващите рани по нея, избеляващата червенина на изгорената й китка, доказателство, че отминаващата нощ не бе лесна.

Нищо, което те правеха, не бе лесно.

- Марк ще остане - попита тя, - нали? Клейвът не може да направи нищо, с което да ни го отнеме?

„Марк. Първата й мисъл е за Марк.“ Джулиън потисна тази мисъл, прогони я; тя беше недостойна, нелепа. Вече не бяха на дванайсет години.

- Нищо - отвърна. - Той не беше изпратен в изгнание. Правилото бе просто, че не можем да се опитваме да го намерим. И ние не го сторихме. Той сам откри пътя към дома си и те не могат да променят това. А според мен след помощта, която ни оказа за Малкълм, би било много непопулярен ход, ако се опитат.

Ема му отправи бледа усмивка, а после се покатери на леглото и пъхна дългите си голи крака под завивката.

- Отидох да проверя как са Диего и Кристина. Той беше потънал в сън в леглото й, а тя спеше върху завивките. Утре добре ще се пошегувам с нея.

- Тя влюбена ли е в него? В Диего, имам предвид - попита Джулиън и приседна на леглото.

- Не съм сигурна. - Ема размърда пръсти. - Между тях има... е, нали се сещаш.

- Не, не се сещам. - Той изимитира жеста й. - Какво е това?

- Недовършена романтична история - обясни Ема и придърпа одеялото нагоре.

- Шаването с пръсти означава недовършена работа, така ли? Ще трябва да го запомня. - Джулиън усети как една усмивка подръпва ъгълчетата на устата му. Само Ема можеше да го накара да се усмихне след нощ като тази, която бяха преживели.