Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 353

- Ами зависи - отвърна Артър. - Зависи от това, дали той вече не е бил наказан, преди пет години, със загубата на баща си, брат си и сестра си.

Лицето на Робърт придоби тъмночервен цвят.

- Тъмната война бе тази, която отне семейството им...

- Клейвът бе този, който отне Марк и Хелън - възрази Магнус. - Очакваме враговете ни да ни предадат. Не и онези, които би трябвало да се грижат за нас.

- Щяхме да защитим Марк - заяви Робърт Лайтууд. - Не е било нужно да се страхувате от Клейва.

Артър беше пребледнял, очите му бяха разширени, ала Ема никога не го бе чувала да говори толкова красноречиво, нито толкова ясно. Беше наистина странно.

- Щяхте ли? - попита той. - В такъв случай защо Хелън все още е на остров Врангел?

- Там е в по-голяма безопасност - сопна се Робърт. - Има такива, макар аз да не съм един от тях, които все още ненавиждат елфите заради предателството им в Тъмната война. Как мислиш, че биха се отнесли с нея, ако тя живееше сред ловците на сенки?

- Значи, не бихте могли да защитите Марк - каза Артър. -Сам го признаваш.

Джулиън се обади, преди Робърт да успее да отговори:

- Чичо Артър, можеш да му кажеш истината.

Артър изглеждаше озадачен; колкото и ясна да беше мисълта му в момента, като че ли не схващаше какво има предвид Джулиън. Освен това дишането му беше учестено, както в светилището, когато го беше заболяла главата.

Джулиън се обърна към Робърт.

- Чичо Артър искаше да се свърже със Съвета още щом елфите доведоха Марк. Ние го умолявахме да не го прави. Бояхме се, че ще изгубим брат си. Помислихме, че ако разрешим убийствата, ако Марк ни помогне да го направим, Съветът ще погледне с по-добро око. Ще му позволи да остане.

- Но разбирате ли какво сте направили? - настояваше инквизиторът. - Ако Малкълм се е домогвал до черна сила, би могъл да представлява заплаха за всички в Клейва. - Самият той обаче не звучеше особено убедено.

- Не се домогваше до сила - отвърна Джулиън. - Искаше да възкреси някого, когото е обичал. Онова, което направи, бе зло. И той плати за него с живота си, както и трябваше. Ала това бе единствената му цел и единственият му план. Изобщо не го е било грижа за Клейва и ловците на сенки. Беше го грижа единствено за нея.

- Горкият Малкълм - прошепна Магнус. - Да изгубиш онзи, когото обичаш, по този начин.

- Робърт - обади се Джейс. - Тези деца не са направили нищо погрешно.

- Може и така да е. Ала аз съм инквизиторът. Не бих могъл да скрия случилото се. При положение че Малкълм Фейд е мъртъв, че е отнесъл Черната книга на дъното на океана и всичко това се е случило, без главата на Института да забележи...

Джулиън пристъпи напред.

- Има още нещо, което чичо Артър не ви е казал. Не ни е оставил да правим каквото си поискаме, докато самият той бездейства. Беше зает с проследяването на друг източник на тъмна магия.

Докато говореше, Джулиън погледна към Магнус. Магнус, който и преди им беше помагал. Като че ли го молеше да разбере и да му повярва.

- Не е случайност, че Анселм Найтшейд се намира в светилището - продължи Джулиън твърдо. - Артър го доведе, защото знаеше, че ще дойдете.