Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 337

- Подцени ни - каза Ема. - Ние разкрихме всичко. Разбрахме, че си ти.

- Хрумна ми, че може да изпратят центурион, но и през ум не ми мина, че ще бъде някой, когото познавате. На когото имате достатъчно доверие, за да му разкажете истината, въпреки Марк. Когато видях момчето Росалес, осъзнах, че не разполагам с много време. Знаех, че трябва незабавно да взема Тави. За щастие, можех да разчитам на помощта на Ярлат, която се оказа безценна. А, да - добави той, - чух за бичуването. Много съжалявам за това. Ярлат си има свои начини да се забавлява, които аз не споделям.

- Съжаляваш? - Ема го зяпна невярващо. - Уби родителите ми, а се извиняваш за това? Бих предпочела да ме бичуват хиляда пъти, но родителите ми да бъдат живи.

- Знам какво си мислиш. Всички ловци на сенки разсъждавате по един и същи начин. Но искам да разбереш... - Малкълм млъкна, лицето му потръпваше. - Ако можеше да разбереш, нямаше да ме виниш.

- Тогава кажи ми какво се случи. - Над рамото му Ема виждаше коридора и й се струваше, че различава очертания, сенки в далечината. Ако успееше да му отвлече вниманието, така че останалите да го нападнат отзад... - Отишъл си в царството на феите - каза тя. - Открил си, че Анабел не е станала Желязна сестра. Че е била убита. Тогава ли си се запознал с Ярлат?

- По онова време той беше дясната ръка на краля на тъмните феи - отвърна Малкълм. - Когато отидох, знаех, че кралят може да нареди да ме убият. Те не си падат особено по магьосниците. Само че не ме беше грижа. И когато кралят поиска услуга от мен, аз я извърших. В замяна той ми даде стихчето. Заклинание, което да възкреси моята Анабел. Кръвта на Блекторн. „Кръв за кръв", така каза кралят.

- Защо не я възкреси още тогава? Защо изчака толкова дълго?

- Магиите на елфите и нашите са много различни - обясни Малкълм. - Беше все едно превеждам нещо от друг език. Нужни ми бяха години, докато разтълкувам стихотворението. А после осъзнах, че то ми казва да намеря една книга. Едва не полудях. Години, прекарани в превод, и единственото, което получих, бе гатанка за книга... - Очите му се впиха в нейните, сякаш искаше да я накара да разбере. - Беше просто случайност, че се оказаха твоите родители. Прибраха се в Института, докато бях там. Само че то не подейства. Направих всичко така, както пишеше в книгата, а Анабел не помръдна.

- Родителите ми...

- Обичта ти към тях не беше по-голяма от моята любов към Анабел. Опитвах се да направя нещата справедливи. Не беше, за да нараня теб. Не мразя рода Карстерс. Родителите ти бяха жертвоприношение.

- Малкълм...

- Те биха се жертвали, нали? - попита той не без основание. - Заради Клейва? Заради теб?

Страховита, вцепеняваща ярост се надигна в Ема и тя трябваше да положи огромно усилие, за да остане на мястото си.

- А после чака още пет години? - Едва успя да процеди въпроса през свитото си гърло. - Защо пет години?

- Изчаках, докато прецених, че съм разбрал магията съвсем точно. Използвах времето, за да се уча. Да съзидавам. Взех тялото на Анабел от гробницата й и го преместих в средоточието. Създадох Последователите на Пазителя. Белинда беше първият член. Изпълних ритуала съвсем точно - изгорих тялото и го накиснах в морска вода, написах думите върху него... и усетих как Анабел помръдна. - Очите му грейнаха със зловеща синьо-виолетова светлина. - Знаех, че ще я събудя за живот. След това вече нищо не можеше да ме спре.