Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 338

- А символите? - Ема се притисна до стената. Канделабърът беше тежък, ръката й започваше да тупти от болка. - Какъв е смисълът от стихотворението?

- То беше послание! - изкрещя Малкълм. - Ема, за някой, който толкова много говори за отмъщение, който жадува за разплата, ти като че ли не знаеш много за нея. Исках ловците на сенки да знаят. Исках семейство Блекторн да знае когато най-младият от тях бе мъртъв, чия ръка е отнела живота му. Когато някой ти е причинил зло, страданието им не ти е достатъчно. Той трябва да те погледне в лицето и да разбере защо страда. Исках Клейвът да разтълкува стихотворението и да разбере точно кой ще бъде тяхното унищожение.

- Унищожение? - повтори Ема невярващо. - Ти си луд. Убийството на Тави не би унищожило нефилимите... а и никой от онези, които са живи сега, дори не знае коя е Анабел...

- И как според теб се чувствам заради това? - извика той. - Името й е забравено? Съдбата й е погребана? Ловците на сенки я превърнаха в приказка. Мисля, че няколко от родствениците й са полудели... Не могли да понесат онова, което са й причинили. Историята стигнала дори до ушите на мунданите. Онзи умопобъркан По написа стихотворение за нея. Как се обикнахме още като деца, а когато поотраснахме, решихме да се оженим. И как тя щеше да напусне нефилимите заради мен, да, да ги напусне, ала семейството й научи и реши, че смъртта е за предпочитане пред живота с един магьосник. Зазидаха я в гробница, зазидаха я жива.

Дишането му се бе превърнало в накъсани хлипове. Неспособна да помръдне, Ема се взираше в него. Скръбта му бе така мъчителна, сякаш онова, за което говореха, се бе случило вчера.

- Казаха ми, че станала Желязна сестра. Те всички ме излъгаха... Магнус, Катарина, Рейгнър, Теса... покварени от ловците на сенки, подмамени от лъжите им! А аз, тънещ в неведение, скърбящ за нея, докато най-сетне не открих истината...

Изведнъж в коридора отекнаха гласове; долетя звук от тичащи стъпки. Малкълм щракна с пръсти и тунелът зад тях бе облян от виолетова светлина, която постепенно избледня, ставайки все по-слаба и непрозирна, докато не се превърна в стена.

Звукът от гласове и стъпки заглъхна. Ема се бе озовала затворена с Малкълм.

Тя отстъпи назад, стиснала канделабъра.

- Ще унищожа ръцете - заплаши го с разтуптяно сърце. -Ще го направя.

Тъмен огън заигра по пръстите му.

- Бих могъл да те оставя да си вървиш - каза той. - Да те оставя да живееш. Да изплуваш през океана, както направи преди. Би могла да отнесеш съобщение от мен. Съобщението ми до Клейва.

- Не съм те молила да ме пускаш. - Ема дишаше тежко. -Предпочитам да се бия.