Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 335

Той се откъсна от брат си, макар Ема да знаеше, че да пусне Тави бе последното, което искаше да направи. Плъзна се до ръба на масата и застана на колене, навеждайки се назад. Доверявайки се на Ема. Давайки й достатъчно пространство.

„Оръжие, изковано от Уейланд Ковача, може да посече всичко."

Замахна с Кортана, на няколко сантиметра от китката на Тави. Острието преряза веригата и тя падна с дрънчене настрани. Ема чу как Малкълм изпищя и стаята бе прорязана от виолетов огън.

Отново замахна с Кортана, разсичайки и останалите вериги, които приковаваха Тави към масата.

- Върви! - изкрещя тя на Джулиън. - Изнеси го от тук!

Джулиън взе малкия си брат на ръце. Тялото на Октавиан висеше безжизнено, очите му бяха обърнати назад. Джулиън скочи от масата.

Ема не го видя да изчезва в тунела, защото вече се беше обърнала. Марк и Кийрън бяха приклещени в един ъгъл от групичка Последователи, Диего и Кристина - в друг. Малкълм се приближаваше към Тай и Ливи. Вдигна ръка... и една малка фигурка се спусна към него, стиснала лумнала серафимска кама.

Беше Дру.

- Махни се от тях! - изпищя тя и оръжието й грейна между тях. - Не се приближавай до брат ми и сестра ми!

Малкълм изръмжа и насочи пръст към нея. Въже от лилава светлина се обви около краката на Дру и я събори. Серафимската кама се изтъркули на пода и угасна върху камъните.

- Все още имам нужда от кръв на Блекторн - заяви Малкълм и посегна към нея. - А твоята ще ми свърши точно толкова добра работа, колкото и тази на малкия ти брат. Всъщност ти изглеждаш така, сякаш имаш доста повече от него...

- Спри! - изкрещя Ема.

Малкълм я погледна... и се вкамени. Ема се бе изправила върху каменната маса. В едната си ръка стискаше Кортана, а в другата - канделабъра с ръцете на славата.

- Дълго ти отне, докато ги събереш, нали? - заяви тя с леден глас. - Ръцете на тринайсет убийци. Не е толкова лесно.

Малкълм пусна Дру и тя изтича в далечния край на залата, посягайки към колана си за друго оръжие. Лицето на Малкълм се изкриви.

- Върни ми го - изръмжа той.

- Нареди им да се оттеглят - каза Ема. - Накарай Последователите си да се оттеглят и ще си получиш ръцете на славата.

Очите на Малкълм лумнаха.

- Лишиш ли ме от шанса да си възвърна Анабел, ще ми платиш с агония.

- Едва ли би могла да бъде по-ужасна от агонията да ти слушам приказките - каза Ема. - Нареди им да се махнат или ще накълцам тези отвратителни неща на късчета. - Тя още по-здраво стисна дръжката на Кортана. - Да видим дали ще можеш да направиш магията си с тях.

Погледът на Малкълм обходи пещерата. Подът беше осеян с телата на Последователите му, ала някои от тях все още бяха на крака, приклещили Диего и Кристина в единия ъгъл. Възседнали Уиндспиър, Марк и Кийрън посичаха онези, които ги заобикаляха. Копитата на коня бяха поаленели от кръв.

Свил ръце в юмруци, магьосникът се обърна и процеди няколко думи на гръцки. Останалите Последователи започнаха да се свличат на земята. Диего и Кристина се втурнаха към Дру; Кийрън дръпна юздите на Уиндспиър и елфическият кон се закова на място, докато мъртвите отново падаха мъртви.