Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 336

Малкълм се хвърли към масата. Ема пробяга по нея и скочи, приземявайки се леко на пода, без да спира.

Втурна се към редицата столове, сложени за Последователите, притича по пътеката между тях и потъна в сенките. Кортана хвърляше достатъчно светлина, та тя да различи тъмен коридор между скалите, губещ се в недрата на хълма.

Тя нахлу в него. Единствената светлина идваше от блещукащия мъх, който растеше по стените. Стори й се, че вижда нещо да проблясва в далечината, и продължи напред, макар че да тича с тежкия канделабър започваше да й причинява болка.

Коридорът се разклони. Чула стъпки зад себе си, тя се хвърли наляво. Не беше направила повече от няколко крачки, когато пред нея се издигна стъклена стена.

Вратата. Беше станала по-голяма и сега запълваше почти цялата стена. Масивният лост, който Ема си спомняше, стърчеше от скалата до нея. Вратата сияеше отвътре, като огромен аквариум.

Океанът проблясваше зад стъклото, наситено синьозелен. Ема виждаше риби и водорасли, и странни светлини и багри.

- 0, Ема, Ема - разнесе се гласът на Малкълм зад нея. -Пое по грешния път, нали? Но това се отнася за голяма част от живота ти.

Ема се обърна и замахна с канделабъра към него.

- Не се доближавай.

- Имаш ли представа колко са скъпоценни тези ръце? -попита той. - За най-голяма мощ, те трябва да бъдат отрязани веднага след извършването на убийството. Да уредя всички убийства, бе забележителна проява на умение, дързост и преценка на времето. Не можеш да си представиш колко се подразних, когато ми отне Стърлинг, преди да успея да отрежа ръката му. Белинда трябваше да ми донесе и двете му ръце, за да преценя коя от тях е била инструментът на убийството. А после Джулиън ми се обади за помощ... невероятен късмет, трябва да призная.

- Не беше късмет. Ние ти вярвахме.

- Някога и аз имах доверие на ловците на сенки - каза Малкълм. - Всички допускаме грешки.

„Накарай го да продължи да говори - помисли си Ема. -Останалите ще ме последват."

- Според Джони Рук ти си му наредил да ми съобщи, че тялото ще бъде изхвърлено край „Саркофаг". Защо? Защо ме накара да тръгна по дирите ти?

Малкълм направи крачка напред. Тя замахна с канделабъра към него и той вдигна умиротворително ръце.

- Исках вниманието ти да бъде насочено другаде. Исках да се съсредоточиш върху жертвите, не върху убийците. Освен това трябваше да научиш за ситуацията преди елфическите пратеници да се появят на прага ви.

- И да ни възложат да разследваме убийствата, зад които стоеше ти? Каква полза имаше от това?

- Беше ми дадено категорично обещание, че Клейвът няма да се намесва в това - отвърна Малкълм. - Отделните ловци на сенки не ме плашат, Ема. Ала цял куп от тях -не, благодаря. Познавам Ярлат много отдавна. Знам, че има връзки с Дивия лов, знаех и че Дивият лов разполага с нещо, което би ви накарало да преобърнете земята, за да скриете информация от Клейва и Мълчаливите братя. Нямам нищо лично против момчето - поне неговата Блекторнова кръв е разредена с известно количество добра, долноземска кръв. Познавам обаче Джулиън. Знам кое е най-важно за него, и това не са законите и Клейвът.