Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 339

Усмивката му беше крива, почти тъжна.

- Ти и твоят меч, независимо от историята му, не сте в състояние да се мерите с един магьосник, Ема.

- Какво искаш от мен? - Гласът й се извиси и отекна между стените. - Какво искаш, Малкълм?

- Искам да разбереш - отвърна той през стиснати зъби. -Искам някой да каже на Клейва за какво са отговорни, искам да знам, че ръцете им са окървавени, искам да знаят защо.

Ема се взираше в Малкълм, слаба, издължена фигура в мръсно бяло сако и пламъчета, танцуващи по върховете на пръстите му. Той я плашеше и едновременно с това я изпълваше с тъга.

- Твоето „защо" няма значение - каза тя най-сетне. - Може би си сторил всичко това в името на любовта. Ала ако мислиш, че то променя нещо, с нищо не си по-добър от Клейва.

Малкълм направи крачка към нея... и Ема го замери с канделабъра. Той се дръпна и свещникът издрънча върху каменния под. Пръстите на отсечените ръце се свиха, сякаш искаха да се предпазят. Ема стъпи здраво на земята, разкрачила крака, спомнила си Идрис и Джейс Херондейл преди години, показващ й как да застане така, че никога да не могат да я съборят.

Стисна дръжката на Кортана с две ръце и си спомни Клеъри Феърчайлд и онова, което й бе казала в Идрис, когато тя бе само на дванайсет години.

„Невинаги героите са тези, които печелят. Понякога те губят. Ала продължават да се бият. Не се предават. Именно това ги прави герои."

Ема се хвърли към Малкълм, вдигнала Кортана. Той закъсня само с миг - замахна с ръка към нея и от пръстите му изригна пращяща струя лилаво-златна светлина.

Забавянето му й даде достатъчно време, за да реагира -тя се завъртя и вдигна Кортана над главата си. Магията се плъзна по острието. Ема отново се хвърли към Малкълм и той отскочи, макар и не преди Кортана да разсече ръкава му точно над лакътя. Той почти не забеляза.

- Смъртта на родителите ти беше необходима. Трябваше да проверя дали книгата действа.

- Не, не трябваше - озъби се Ема, размахала Кортана. - Би трябвало да знаеш, че нямаш право да съживяваш мъртвите.

- Защото, ако Джулиън загине, ти няма да го върнеш от мъртвите? - Малкълм повдигна лекичко вежди и Ема се сви, сякаш я беше зашлевил. - Не би ли върнала родителите си? 0, лесно ти е на теб, както на всички ловци на сенки, да раздавате морални преценки, сякаш сте по-добри от останалите...

- Аз съм по-добра - заяви Ема. - По-добра съм от теб. Защото не съм убийца, Малкълм.

За нейна изненада, той се сепна от непресторена изненада, сякаш досега не си бе представял, че може да го нарекат убиец. Ема се хвърли напред, протегнала Кортана. Мечът се заби в гърдите на Малкълм, разкъса дрехите му... и спря, все едно бе срещнал скала.

По ръката й сякаш се разля електричество и тя изпищя от болка. Чу как Малкълм се разсмя; от разперените му пръсти изскочи вълна от енергия и се блъсна в тялото й. Магията се вряза в нея като куршум, пробиващ дупка в хартиен параван, повдигна я от земята и я запрати назад. Ема падна по гръб върху неравния каменен под, все така стискайки Кортана в безсилната си ръка.