Читать «Лейди Полунощ» онлайн - страница 334

Светът на Ема сякаш се отдръпна назад. В хаоса на пещерата тя все още се биеше, серафимската й кама лумваше, докато я забиваше в тялото на един Последовател, а после на втори, на трети. Телата им се трупаха около нея.

Опита да си проправи път през тях, да отиде при Тави и в този миг чу гласа на Джулиън. Обърна се рязко, ала не го видя никъде и въпреки това гласът му беше отекнал съвсем ясно в ушите й: Ема, Ема, дръпни се, настрани, далеч от тунела.

Тя отскочи встрани, избягвайки тялото на един от падналите Последователи, и в същия миг до слуха й достигна нов звук: тропот на копита. Нещо средно между вой и звън на огромна камбана отекна във въздуха и отскочи от стените, и дори Малкълм вдигна поглед.

Уиндспиър връхлетя от тунела. Джулиън го беше възседнал, заровил ръце в гривата му. Марк седеше зад брат си, стиснал колана му. Двамата почти се сляха в едно, когато Уиндспиър скочи.

Малкълм зяпна, когато конят се извиси във въздуха, pазбивайки защитната бариера. Докато Уиндспиър прелиташе над масата, Джулиън скочи от гърба му и падна тежко върху гладката каменна повърхност до Тави. Ема усети как неговата разтърсваща костите болка премина и през собственото й тяло.

Марк остана върху гърба на Уиндспиър, докато той прелиташе над масата и се приземяваше от другата страна на кръга. Разкъсан, кръгът започна да се гърчи като обляна в светлина змия, една по една руните лумваха и изчезваха.

Джулиън се изправяше на колене. Малкълм изръмжа и посегна към Тави... в същия миг, в който една фигура тупна от тавана и го повали на земята.

Беше Кийрън. Косата му блещукаше в синьо-зелено, същия морски цвят имаше и оръжието, с което замахна. Острието се спусна към гърдите на Малкълм, но той вдигна ръце. Тъмнолилава светлина изригна от дланите му и запрати Кийрън назад. Малкълм се изправи на крака с разкривено от омраза лице и замахна, за да направи Кийрън на прах.

Уиндспиър изцвили. Обърна се рязко, вдигна копита и ги стовари в гърба на Малкълм; незнайно как, Марк успя да се задържи на седлото. Магьосникът политна, а конят, с разширени алени очи, се изправи на задни крака и изпръхтя. Марк се вкопчи в гривата му и се приведе напред, протегнал другата си ръка към Кийрън.

- Хвани я - чу го да казва Ема. - Кийрън, хвани ръката ми.

Кийрън го направи и Марк го издърпа върху гърба на Уиндспиър. След това се обърнаха и препуснаха към групичка Последователи; конят ги разпръсна, а Марк и Кийрън довършиха живите мъртви с мечовете си.

Малкълм с усилие се изправи на крака. Бялото му сако сега бе щедро изцапано с пръст и кръв. Тръгна към масата, върху която Джулиън бе коленичил над Тави и дърпаше веригите, с които той бе окован. Защитният кръг около тях все още пращеше. Ема си пое дълбоко дъх и се втурна към масата, скачайки във въздуха.

Усети как я прониза електричество, докато преминаваше разкъсания кръг, приклекна и се оттласна нагоре. Приземи се върху масата, коленичила до Джулиън.

- Дръпни се! - бе всичко, което имаше време да каже задъхано. - Джулиън, дръпни се!