Читать «Игри на изчезване» онлайн - страница 176

Вече се намирах в подземния паркинг. Обърнах се назад, огледах евакуационния план до вратата, после паркинга, докъдето можех да виждам. Изходът беше в дъното, по рампа, която се изкачваше нагоре. Свалих латексовите си ръкавици и ги пуснах в близкото кошче за боклук.

— На паркинга съм — обясних по телефона. — Ти къде си?

Анджела не отговори, но след секунда видях лимузината й да се спуска по рампата. Гледката напомняше кавалерийските подкрепления, задаващи се откъм близкия хълм преди щастливия край на старите уестърни. Не помня някога да се бях радвал толкова, че виждам някого. Размахах ръце, за да ме види Джони, и лимузината спря пред мен със скърцане на гуми. Затворих телефона, почуках по стъклото и Анджела отвори отвътре.

— Тръгваме — каза тя.

54

Джони даде газ и вратата се затвори от собствената си инерция, докато гумите свиреха на завоя. Размахах ръце, за да се хвана за нещо. Джони караше като побъркан, лимузината прелиташе над гърбиците по пътя, устремена към изходната рампа, докато той се бореше с волана. На следващия завой се отъркахме в една от бетонните колони. От удара паднах на пода, а когато се изправих, вече бяхме излезли от гаража. Джони профуча покрай пазача на паркинга с надут клаксон и без да намали скоростта, изхвърча със занасяне на булевард „Котай“.

По това време на нощта главната артерия на Макао беше претъпкана до краен предел. Тротоарите гъмжаха от пияни туристи, а шестте улични платна бяха задръстени с коли от Града на мечтите чак до „Монте Карло“. Пешеходци се движеха по средата на булеварда, без да им пука. Но Джони беше хитър. Вместо да намали скоростта, за да се влее полека в движението, той ускори, пресичайки и трите насрещни платна. Двигателят ревеше. С педал на газта, опрян в пода, Джони се стрелна на червено през кръстовището и продължи покрай каналите на „Венишън“. Натисна клаксона и сви в лявото платно, качи се за кратко на тротоара, но се върна на платното малко преди да бяхме помели групичка пияни японци. Когато стигнахме до първата пряка, той сви в нея със занасяне на задницата и продължи по централното платно.

И този път в далечината се чуха полицейски сирени. Извих глава назад да видя колите, но още не бяха навлезли в зрителното ми поле. При бягство с автомобил първите пет преки са най-опасни. Ако ченгетата изобщо решат да те гонят, ще започнат от там. В огромната си част банковите обири приключват в рамките на този периметър. Да не говорим, че много обирачи на банки не успяват дори да излязат от вратата. Ако обаче изминете повече от пет преки, без ченгетата да ви дишат във врата, положението започва да става по-оптимистично. Засега не виждах патрулни коли да се движат зад нас, но това нищо не означаваше. В такова движение човек няма да види и собствената си майка.

През задното стъкло на колата се виждаше „Тамани Хол“. По половината кула светеха ярките светлини на сигнала за евакуация, докато видеоекраните на другата половина все още показваха рекламни клипове. Миг по-късно полицейска патрулна кола закова спирачки пред нас точно когато тълпа пияни комарджии и сънливи туристи започнаха да се изсипват на улицата. Поех дълбоко дъх.