Читать «Игри на изчезване» онлайн - страница 175

— Дайте газ — казах аз. — И говори бързо. Влизам в асансьора.

— Джони дава газ колкото може — увери ме Анджела.

Влязох в кабината и избрах бутона за мазето.

— Спазихме ли срока? Босът прие ли фалшивите пари?

— Работата е свършена.

— Всичките ли взе?

— Достатъчно — каза Анджела. — Прие седем милиона. Парите са си в „Тамани Хол“. Всичките. Картончетата за получаване са в чантата ти. Ченгетата ще ги открият, след като претърсят стаята. Ще ги загубим, но нищо. Апартаментът е нает под чуждо име, тъй че не могат да ги проследят до мен. Ако имаме късмет, полицаите ще свържат фалшивите пари с трупа. И ще се насочат към триадата. С един куршум два заека.

— Искаш да ми кажеш, че сме продали фалшивите пари на двете групи едновременно?

— Добра игра, приятел — усмихна се Анджела. — Полицаите ще обвинят за всичко слепия рибар, а ние изчезваме от тук.

— Какво ще стане, когато Дракона разбере, че сме го прецакали?

— Пука ли ти? Това си е негов проблем.

— Може все пак да прати хора подире ни.

— Може — отвърна Анджела. — Но това не значи, че ще ни хване. Взе ли сапфирите?

— Както се бяхме разбрали.

— Всичките?

— Изглеждат около две дузини — казах аз, — но не съм имал време да ги броя. Трябват ни нови самоличности веднага.

— Уредила съм те, не се бой.

Погледнах индикатора за етажите; за мой късмет, асансьорът се движеше по-бързо, отколкото бях очаквал. Всяка секунда беше ценна. Последните няколко цифри се изредиха на екранчето и вратите се разтвориха. Преди да изляза, натиснах напосоки десетина бутона. Това е детински номер, но върши работа. Известно време асансьорът щеше да се движи безцелно нагоре-надолу, колкото да обърка охраната. Огледах се. Бях попаднал в кухня, точно срещу мен беше вратата на хладилното помещение, а в ъгъла имаше две готварски печки. В дъното дежурен готвач приготвяше нещо на котлона и изобщо не вдигна глава да ме погледне.

Тихо заобиколих хладилното помещение, следвайки знака за изхода, и незабелязано се измъкнах от кухнята, като се озовах в дълъг служебен коридор. В другия му край имаше стълбище, което водеше надолу към аварийния изход. Бутнах вратата, но беше с магнитна ключалка, за да не влизат външни лица. И тогава видях голямото червено копче под стъкло отстрани на стената, до пожарогасителя, а до него указателна табела на няколко езика с надпис: Ред за евакуация на хотела. Първа точка гласеше: „За да дадете сигнал за евакуация, натиснете червеното копче“.

Счупих стъклото с лакът и натиснах копчето.

Минаха няколко мига, докато се задействат сирените, но когато завиха, цялата сграда се изпълни с адски шум. Замигаха и аварийни светлини. Ако имах късмет, алармата щеше да предизвика объркване. Пожар в хотел с триста стаи, към който има и казино с двеста маси, в Китай, и то в събота вечер? Това значи хаос. Предварително записан глас започна да дава указания на неразбираем кантонски от невидими високоговорители и в този момент бравата на вратата щракна. Бутнах я с хълбок и излязох навън.