Читать «Игри на изчезване» онлайн - страница 178

Тя я изсипа в дланта си. За пръв път виждах камъните отблизо. Бяха по-малки и по-мътни, отколкото ги бях запомнил. Истинските сапфири не са нищо особено на вид, докато не бъдат шлифовани. Нужна е много работа, за да им се придаде характерният блясък. Суровите камъни изглеждат мътни и някак грубовати. Анджела обаче имаше по-набито око от мен за тия неща. Баща й някога бил крупен играч в търговията с диаманти, така че тя бе израсла, заобиколена от скъпоценни камъни, и можеше да различи фалшификата от километър. Сега им хвърли бегъл поглед, кимна одобряващо и набързо ги преброи. Със сапфира, все още скрит в кутията й с цигари, излязоха двайсет и шест. Анджела вдигна един към светлината и бавно го превъртя в пръстите си. Сигурно видяното бе надхвърлило очакванията й, понеже ми се ухили.

— Супер готини са — каза тя. — На черния пазар ще струват цяло състояние.

— Задръж ги — казах аз.

— Ще мине доста време, докато намерим пласьор — каза тя. — Нека първо да се успокоят нещата, преди да ги дам за шлифоване. Не знам кога ще мога да ти платя.

— Ще измислиш нещо.

— Да — кимна Анджела. — Нали ми имаш доверие?

— Повече, отколкото можеш да си представиш — заявих аз. — Обаче как ще ги изкараш от страната?

— Аз съм в играта доста по-отдавна от теб, хлапе — ухили се тя. — И още помня това-онова.

Все така ухилена, тя придърпа куфара си и набра кода. Ключалката се отвори и Анджела извади лаптопа, сложен най-отгоре. Дъното на куфара беше облицовано със специален пенополимер, предназначен да запази от сътресения пренасяното в него деликатно оборудване. С няколко ловки движения обаче тя отстрани самозалепващите се лентички и свали подплатата. Отдолу се показа двойно дъно, разделено като сандъче за рибарски такъми с плексигласови преградки на трийсет-четиресет малки отделения, пълни с различни камъчета. Не скъпоценни обаче. Най-обикновени, скучни, с нищо незабележими минерали, каквито могат да се открият на всеки плаж. С етикети: Гранат, Гипс, Мусковит, Гранит. Най-отгоре имаше брошурка за геоложката история на Древен Китай, както и ламиниран бадж на Комисията на ЮНЕСКО за съставяне на геоложка карта на света. Никога не бях чувал за такава организация, но баджът определено имаше официален вид. Анджела вдигна капачето на едно отделение с надпис Ахат и изсипа сапфирите вътре. Често пъти ахатите са синкави и прозрачни, също като необработени сапфири.

Целият комплект бе замислен да наподобява безобидна, дори банална колекция от минерали.

Анджела щеше да пренесе съкровището си под носа на летищната охрана и никой нямаше да забележи. Яко! Да открият сапфирите — това бе все едно да различат две дузини песъчинки в купчина пясък. Никой митничар не би си дал труда да разглежда отблизо цял куфар, пълен с минерали. А на рентгена всички камъчета изглеждат еднакво, независимо дали става дума за гранит или диаманти. После, когато стигнеше до дестинацията си, ако някой митничар решеше да провери ръчно багажа й, щеше да открие някакви си там камъни. Дори да се усъмнеше, тя винаги щеше да обясни присъствието им с работата си за ЮНЕСКО. Учените се ползват с голяма свобода, а служителите на ЮНЕСКО никой не ги закача за нищо. Номерът беше изключително хитър. Подозрителният човек очаква от измамника да му пробута евтини камъни за скъпоценни, никога обратното. Ако покажете на непознат парче стъкло и почнете да го уверявате, че е диамант, той най-вероятно ще ви обяви за лъжец. Но ако му покажете диамант и му обясните, че е хитро замаскирано стъкло, най-вероятно ще приеме обяснението ви за истина. Това си е чисто психологическа уловка.