Читать «Игри на изчезване» онлайн
Роджер Хоббс
Роджър Хобс
Игри на изчезване
Пролог
Часове преди зазоряване в ранната утрин на последната си мисия Сабо Пак легна по корем до пушката си на носа на рибарското корабче, пропълзя малко напред, за да заеме удобна позиция за стрелба, и щракна нагоре предната капачка върху обектива на оптическия мерник. След бърза последна настройка на зрителното поле той извади миниатюрни слушалчици — от онези, които се пъхат в ухото, — сложи си ги и натисна бутона на айпода. Единствената песен в плейлиста му беше „Грешникът“ на Нина Симон. Траеше десет минути и двайсет секунди.
Когато песента свършеше, Сабо щеше да убие толкова хора, колкото бе необходимо.
Ето и един по-общ поглед по въпроса: в Южнокитайско море се извършва повече контрабанда от където и да било другаде по света. Тази водна площ осигурява връзка между пристанища в Китай, Филипините, Малайзия, Тайван и Виетнам. През нея минават повече товари, отколкото в целия регион на Югоизточна Азия. В голямата си част тези товари са легитимни. Но не всички. Всякакви нелегални стоки, които си струва да бъдат продадени, преминават оттук. Трафиканти на хора от Камбоджа товарят контейнери с малки деца, хвърлят им вътре по няколко консерви и една кофа за тоалетна, после ги продават на едро като роби в Китай. От Виетнам наркокартели прекарват цели флотилии с дрога от Златния триъгълник; корабите са така натоварени, че едва се държат над водата. Всеки ден бързи моторници, натъпкани с фалшиви луксозни стоки, потеглят от Хонконг, докато рибарски кораби, пълни с китово месо от незаконен улов, се отправят на север, където ги очакват милиони изгладнели японци. Метамфетамини от Тайланд, автоматични карабини от Русия, фалшиви долари и евро от Северна Корея, контрабанден алкохол от Шанхай — има всичко за всеки. За добро или лошо, Южнокитайско море е световният епицентър на нелегалното търговско корабоплаване.
А там, където има нелегално корабоплаване, има и пирати.
Каже ли се пират, повечето хора едва ли си представят такъв като Сабо Пак. Днешните пирати са сомалийски хлапета с калашници, надрусани с кат, а не стройни корейци, податливи на морска болест. Сабо приличаше повече на фотомодел, отколкото на закоравял престъпник. Висок метър и деветдесет и пет, той беше облечен с яке „Хюго Бос“, памучна риза на сини райета, прилепнали джинси и дизайнерски обувки за хиляда и двеста долара, които никога не бяха стъпвали в кал. На ръката си имаше „Ролекс-Дейтона“, а в джоба на ризата — позлатен айпод. Единствено плътната скиорска маска на главата и латексовите ръкавици на ръцете издаваха истинските му намерения.
Сабо Пак се занимаваше с въоръжени грабежи.
Но тази нощ той се готвеше да задигне не какво да е. Плячката му беше достатъчно малка, за да се побере в дланта на ръката, а в същото време достатъчно ценна, за да струва колкото цял контейнер хероин от Златния триъгълник. През вековете хиляди мъже като него се бяха били и загивали за такива неща, защото целта на Сабо беше, в тегловно отношение, едно от най-скъпите вещества в природата.
