Читать «Заеко, бягай» онлайн - страница 2
Джон Ъпдайк
Струва ни се излишно да говорим повече за самия роман. Той е вече в ръцете на българския читател, който ще съумее сам да си състави определена представа за това произведение на съвременната американска литература. Накрая бихме искали да кажем няколко думи само за стила и езика на автора.
Отначало, когато човек посегне към тази книга и зачете първите ѝ страници, неминуемо бива шокиран от един звучащ необичайно за нашето ухо език. В отделни случаи дори спорите с автора, недоволствате от необикновения му маниер на разказване, от странния ракурс, от който гледа действителността. По-късно обаче, когато ухото попривикне на тия дисонантни акорди, когато свикнете да се вглеждате по-внимателно в тъканта на произведението, разбирате, че имате работа с автор, притежаващ редкия дар да рисува необикновено, живо и пластично, да вдъхва живот на героите си само с две-три щрихи, да ви накара да видите действителността по нов начин. И толкова по-странно е за тоя иначе суров стил, че на места звучи така поетично. Че изобщо може да се изтръгне поезия от едно тъй обикновено делнично ежедневие на един тъй обикновен провинциален град.
Безпощаден реализъм, точен поглед, оригинален почерк, неизтощимо въображение, графичен рисунък, рядък усет за съвременност (за автор като Ъпдайк никога няма да се подвоумите за времето, което описва!) и една виталност, която просто ви приближава "на един инч", както той обича да се изразява, до описваната действителност – ето главните достойнства на тази книга. Като се прибави и дълбоката любов на автора към обикновения човек – любов, която той не манифестира, а прикрива зад суров, на места доста груб език, – ще разберем защо ни вълнува тъй много тоя Заек, който все бяга, бяга, бяга...
Тази книга и "Кентавърът", в която авторът се изяви още по-определено, наредиха Джон Ъпдайк между най-значителните разказвачи на съвременната американска литература.
Джеръм Селинджър има един великолепен класически разказ – "Идеален ден за лов на рибка-бананка". В него писателят разказва за Сиймор Глас – млад човек, завърнал се от война и потънал в еснафската тиня на жена си и нейните родители, на своите приятели и на всичко, което го заобикаля. Един летен следобед на брега на морски курорт той разговаря със своята приятелка, малкото момиченце Сибил Карпентър, и ѝ разказва историята за рибките-бананки, които влизат в подводни пещери, пълни с банани, ядат като свине от тях и толкова много се подуват, че после не могат да излязат, и умират. След това психически разстроеният Сиймор се връща в хотелската стая, където спи празноглавата му съпруга, и се самоубива с пистолета си, пускайки един куршум в слепоочието си.
Очевидна е връзката на алегорията с рибките-бананки и членовете на едно бездуховно общество, които дотолкова са потънали в своя свят на вещи и пари, че не могат да се измъкнат от този омагьосан "рай", където душите им умират. Те се превръщат в "мъртви души", същите мъртви души, които беше предчувствал век преди това гениалният руски писател Н. В. Гогол, създавайки "петербургските" си повести "Портрет", "Шинел" и "Нос", както и безсмъртната си поема за похожденията на Чичиков.
