Читать «Заеко, бягай» онлайн

За автора и неговия заек

Когато преди осем-девет години името на тоя млад човек от Пенсилвания започна да се среща все по-често в литературните рубрики на американските вестници и списания, а по-късно се появи и върху корицата на един роман, както и върху сборник с разкази, то бе посрещнато съвършено спокойно от американската критика. Да, още един млад автор. Е, очевидно не лишен от амбиции и самоувереност. Но... твърде, твърде приятна проза и твърде свежа... У тоя автор... как му беше името? ... а, да... Ъпдайк... има толкова "добро настроение" ("Ню Йорк таймс бук ривю"). Изобщо името Джон Ъпдайк не предизвикваше никакво вълнение и младият белетрист, който го носеше, изглеждаше съвсем "наше момче", което в никакъв случай не би могло да създаде някакви затруднения или проблеми.

И ето през 1960 година то се появи като автор на роман с необикновеното заглавие "Заеко, бягай" ("Rabbit, Run"). Именно тоя Заек, който постоянно бяга, изгубил почва под краката си, изгубил равновесие, дирейки отчаяно някакъв изход от една действителност, в която не може да намери своето място, показа колко неуместна е била снизходителната усмивка към младия автор.

Литературният критик на лондонския "Таймс" писа, че този роман буди тревога, тъй като отразява действителни и значими противоречия на съвременното американско общество. А рецензентът на "Ню Йорк хералд трибюн букс" по тоя повод напомни за "Американска трагедия" на Драйзър. Разбира се, двата романа не биха могли да бъдат отъждествявани, но общото, което буржоазните критици с безпокойство съзряха в прозата на Ъпдайк с прозата на Драйзър, беше критичното отношение към един начин на живот, на който официалната западна критика бе свикнала да гледа с умиление. Тъждество в острия поглед на младия романист, който умее да прониква надълбоко в тоя живот и не се оставя да бъде заблуден от "захарните къщички в слънчева лимонена светлина", романист, който умее да вижда проблемите и най-важното – не му липсва смелост да заговори на висок глас за тях, заставайки срещу течението и инерцията.

"Американският живот, от който бяга Заека – писа "Ню Йорк хералд трибюн букс", – е страшен, циничен и убийствен в своя конформизъм. Но страшен е и самият Заек... Страшен е затова, защото чрез него авторът "показва с голяма сила и достоверност процеса на разпадане на естествените човешки връзки, този ужасен процес на отчуждение, който все повече се засилва в едно общество, лишено от истинска човечност."

В тоя смисъл съвършено правилна е и бележката на "Нюзуик", че "това е един разтърсващ роман, не толкова заради своята откровеност, стигаща на места до натурализъм, а по-скоро поради това, че се опълчва срещу един начин на живот все още толкова възхваляван в Америка. Оригинален, образен и безпощаден, романът "Заеко, бягай" ще бъде може би с еднаква сила харесван и отхвърлян – завършва рецензентът. – Но обстоятелството, че тази книга не може да бъде четена равнодушно, доказва големия талант на нейния автор."