Читать «Заеко, бягай» онлайн - страница 5
Джон Ъпдайк
Ще си позволя да цитирам малко повече от статията на Цветан Стоянов "Аутсайдери и бегълци", понеже заключенията му са изключително проницателни: "Хари Заека е сякаш символ на Америка – пише талантливият ни критик, – грамаден и безсилен, големи крака и ръце, маса от мускули, съчетани с инфантилност, с "Невъзможност да се узрее" (така се нарича и известната книга на американския социолог Пол Гудман). Както правилно изтъква критиката, Заека е колкото нещастен и жалък, толкова и страшен, той крие и някаква скрита злокобност. На нас ни е жал за него, но бихме предпочели да не е пред очите ни. Той е и пострадал, и сам си е виновен; сега е жертва, но може да стане и палач, от тъмната му стихия не се знае какво ще изскочи. С малко повече въображение бихме могли да си го представим вече "след бягствата", предметнозастинал като някакъв бездушен изпълнител, мускулест, робот... Няма ли след деградацията на изтънчения аутсайдер неконформист в бягащо животно, в пасивна безсъзнателност да има още една деградация – от пасивността до престъпника?"
Заека е пропит от страх, затова той не се обръща и към смъртта като единствено надеждния и логичен изход от положението. Просто той си остава между живота и смъртта, една душа, която вече даже не е мъртва, дори не е човешка (като душите на Шекспировите злодеи), а става душа животинска, заешка. Консуматорското общество е превърнало хората в роботизирани и безличностни същества, в живи предмети. Душата на човека тука вече е не само мъртва, но напълно се е разпаднала. Рибката-бананка се е превърнала в заек. Антропоморфната митология на едно гротескно общество, основано върху насилие и фалш, се е превърнала в зооморфна. Древният Египет е изместил древна Гърция. А оттам до новото варварство и неговите пещерни инстинкти крачката е малка.
Трагичните предчувствия на великите православни класици от XIX век Гогол и Достоевски, както и на гениалния им ученик Михаил Булгаков за деградацията на човешката личност и общество, за лотофагията и антропофагията, зловещо започнаха да се сбъдват.
Задъхано и обезумяло от жажда за власт и пари, оскотяло от низки инстинкти, човечеството се обездушевява и се превръща в бягащ заек, бягащ от това, което е желаел и което вече е постигнал. Но е останало нещо, което то е пропуснало в задъхания си бяг на "самотни разстояния", нещо много важно, без което животът напълно се обезсмисля – вярата, надеждата и любовта, които са амброзията за душата, защото казано е във вечната книга: "Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а навреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?"
И нека да припомня думите на Достоевски: "Ако някой ми докаже, че Христос е вън от Истината, и действително се окаже така, че истината да бъде вън от Христос, то бих искал да остана по-добре с Христос, отколкото с истината."
Край един телефонен стълб, на който е прикачен баскетболен кош, момчета играят баскетбол. Спечелени точки, викове. Шляпането на кецовете по разбития паваж на уличката сякаш изхвърля гласовете им високо над жиците в синия влажен мартенски въздух.
