Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 96

В слабо осветената библиотека в апартамента си на Парк Авеню Ван Лун беше скицирал пред мен проблема. Основното, напълно предсказуемо, беше, че принципалите не биха се съгласили с оценката. Акциите на MCL в момента се продаваха по 26 долара всяка, а те искаха от Абраксас по 40, т. е. 54 процента премия, което беше много над средната за подобна сделка. Ван Лун трябваше да намери начин или да намали цената, която MCL искаше или да я защити пред Абраксас.

Той каза, че имал някакъв документ, който ще ми изпрати по куриер на сутринта, материал, отнасящ се до сделката, който аз трябва да прегледам преди обяда с Ханк Атууд в четвъртък. Но реших да направя малко свое проучване, преди да е дошъл този „касаещ сделката“ документ.

Влязох в интернет и прегледах стотици страници материал по корпоративни финанси. Научих основните неща за структурирането на сделка за поглъщане на друга компания и се запознах с дузини такива случаи в миналото. Цяла нощ се прехвърлях от един линк на друг, в един момент даже установих, че уча формули от висшата математика за определяне стойността на пазарните опции?

Направих си почивка в 5 часа сутринта и погледах малко телевизия — повторенията на Стар Трек и Айрънсайд.

Към 9 часа куриерът пристигна с материала, който Ван Лун беше обещал. Това беше пак дебела папка с годишни и тримесечни отчети, анализаторски оценки, вътрешни сметки на ръководството и оперативни планове. Прекарах целия ден, проправяйки си път през всичките тези неща и в късния следобед усетих, че съм достигнал до някакво плато. Искаше ми се срещата с Ханк Атууд да е сега, а не след двайсет часа, но аз вероятно бях попил всичката информация, която бях възнамерявал да поема, затова реших, че на този етап единственото от което имам нужда, е Р&Р, разтоварване и релаксация.

Опитах се да поспя, но не можех да се отпусна — не можех дори да дремна за няколко минути, нито можех да се накарам да гледам телевизия, затова реших просто да изляза, да седна някъде в някакъв бар, да си поръчам няколко питиета и да се успокоя.

Преди да изляза от апартамента, се насилих, взех една шепа диетични хапчета-заместители и изядох някакъв плод. Също така позвъних на Джей Золо и на Мери Стърн, която не спря да ми звъни през целия ден. На Джей, който звучеше много объркан, казах, че не съм се чувствал добре целия ден и затова не съм се появил. На Мери Стърн казах, че не искам да разговарям с нея, независимо коя е и да престане да ми звъни. Не се обадих нито на Генади, нито на моя старец.

Докато слизах надолу по стълбите, изчислих, че не съм спал от почти четирийсет часа и че през предхождащите ги седемдесет и два часа ми се събират общо шест часа сън, затова, въпреки че не го усещах и не ми личеше, си дадох сметка, че на някакво ниво трябва да съм бил в състояние на пълно и крайно физическо изтощение.

Беше рано вечерта и трафикът беше натоварен, точно като през първата вечер, когато си тръгнах от коктейлната зала и излязох на Шесто Авеню. Затова предпочетох да вървя вместо да вземам такси — носех се всъщност, носех се по улиците, вървях по тях с мъглявото чувство, че преминавам през някаква виртуална реалност, картина на екран, в която цветовете рязко контрастират, а възприятието за дълбочина е леко притъпено. Всеки път, когато завивах покрай някакъв ъгъл, движенията, които правех, изглеждаха конвулсивни, ъгловати и неконтролирани, така че когато след около двайсет и пет минути изведнъж осъзнах, че се накланям встрани и влизам в някакъв бар в Трибека, наречен Конго, почувствах, че сякаш влизам в нова фаза на някаква сложна компютърна игра, игра с доста реалистични рисунки — имаше дълъг дървен бар отляво, плетени столове, мецанин, ограден с парапет в дъното, и саксии с огромни растения, които се извисяваха нагоре до тавана.