Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 95

После обаче, най-неочаквано, без предупреждение или причина, мислите ми се връщаха назад с убедеността, че Карл Ван Лун със сигурност щеше да се вразуми и в най-добрия случай ще оттегли предложението за работа.

И къде щеше да ме постави това?

Сервитьорката отново се приближи към сепарето ми с кана кафе в ръка.

Кимнах и тя допълни чашата ми.

— Какво има сладур? Не ти ли хареса пържолата?

Погледнах надолу към чинията си. Едва бях докоснал храната.

— Не, не, добра е — казах аз като вдигнах поглед към нея. Беше едра жена на четирийсет и нещо с големи очи и огромна коса. — Просто се притеснявам за бъдещето, това е.

— Бъдещето — повтори тя, като се изсмя високо и си тръгна, държейки каната с кафе във въздуха. — Нареди се на опашка, сладък, нареди се на опашка.

КОГАТО СЕ ПРИБРАХ в апартамента, малката червена светлинка на телефонния ми секретар мигаше. Пресегнах се и натиснах бутона за прослушване на съобщенията. Имаше седем, което беше с пет или шест в повече от тези, които бях получавал когато и да е до сега.

Седнах на ръба на дивана и се втренчих в телефонния секретар.

Щрак.

Биип.

— Еди, Джей се обажда. Исках само да ти кажа — надявам се, че няма да ми се разсърдиш — но разговарях с една журналистка от Поуст тази вечер и… й дадох телефонния ти номер. Тя знаеше за теб и иска да напише репортаж, затова… извинявай, трябваше първо да те попитам, но… станалото станало… ще се видим утре.

Щрак.

Биип.

— Тук е Кевин — дълга пауза — какво ще кажеш да вечеряме заедно? Какво си говорихте вие, момчета? Обади ми се, като се прибереш. — Настъпи още една дълга пауза, след което той затвори.

Щрак.

Биип.

— Еди, баща ти е. Как си? Да ми дадеш някой съвет за пазарите?(Смях) Виж, отивам на почивка другия месец във Флорида с Шипулас. Обади ми се. Мразя тези проклети машини.

Щрак.

Биип.

— Господин Спинола, обажда се Мери Стърн от Ню Йорк Поуст. Взех телефонния ви номер от Джей Золо, от търговете в Лафайет. М-м-м… бих искала да говоря с вас възможно най-скоро. М-м-м… Ще се опитам да се свържа с вас по-късно или утре сутринта. Благодаря ви.

Щрак.

Бийп.

Пауза.

— Защо не ми се обаждаш? — Ужас, бях забравил за Генади. — имам идея за онова нещо, обади ми се.

Щрак.

Биип.

— Пак е Кевин. Ти си истинска откачалка, Спинола, известно ли ти е? — този път говореше заваляно. — Имам предвид кой, по дяволите, мислиш, че си? Майк шибания Овиц? Ами нека да ти кажа нещо за хор… Тук звукът се губеше, сякаш нещо го беше прекършило. Последва едно едва доловимо „мааамка му“ и линията прекъсна.

Щрак.

Биип.

- Виж — да си го начукаш, ясно ли ти е? Да си го начукаш на тебе, на майка си, на сестра си.

Щрак.

Това беше. Край на новите съобщения.

СТАНАХ ОТ ДИВАНА, отидох в спалнята и си свалих костюма.

Относно Кевин нищо не можех да направя. Той трябваше да е първата ми жертва. С Джей Золо, Мери Стърн, Генади и моя старец ще се оправям сутринта.

Влязох в банята, пуснах душа и стъпих под горещата струя вода. Нямах нужда от тези разсейвания и определено не исках да губя време, мислейки за тях. След като се изкъпах, нахлузих едни боксерки и си сложих тениска. После седнах на бюрото си, взех една таблетка MDT и започнах да нахвърлям бележки.