Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 94

Предишната вечер се случи, защото не бях ял нищо — бях зает, разсеян, храната беше отишла на заден план. Поне такова беше предположението ми, рационалното мислене.

Разбира се, не бях ял от тогава също, така че може би, това беше причината. Бях потресен, но нямах желание да се задълбочавам прекалено много в случилото се, вървях бавно по Петдесет и шеста улица към Лексингтън Авеню и търсех ресторант.

Намерих едно заведение на Четирийсет и пета и седнах в едно сепаре до прозореца.

— К’во да ти донеса, сладур?

Поръчах пържола портърхауз, леко запечена, пържени картофи и отделно салата.

— За пиене?

— Кафе.

Заведението беше почти празно. Имаше някакъв мъж на бара, една двойка в съседното сепаре и една възрастна жена, която си слагаше червило в сепарето през него.

Когато ми донесоха кафето, отпих няколко глътки и се опитах да се отпусна. После реших да се концентрирам върху току- що приключилата среща с Ван Лун. Установих, че реагирам на нея по два различни начина.

От една страна, мисълта да приема предложението му за работа, което включваше фиктивна начална заплата, няколко пазарни опции плюс реалните пари, които бих направил от комисиони — започваше малко да ме изнервя. Тези бонуси щяха да идват от всяка успешна сделка, която съм препоръчал, осъществил, преговарял, или, на грубия език, който отговаряше на мисловния ми процес в момента, това означаваше участие във всяка фаза на преговорите, като тези например в сделката между MCL и Абраксас. Но с какво основание, питах се аз, Ван Лун би могъл да ми предложи такова споразумение? Може би на изцяло фалшивата база, че нямам и най-малка представа как „се структурират“ или „конструират“ финансите на голяма корпоративна сделка? Едва ли. Ван Лун изглежда разбираше доста безпогрешно, че съм един самозванец и не може да очаква прекалено много от мен. Но какво точно очакваше? И ще бъда ли в състояние да го предоставя?

Сервитьорката донесе пържолата и пържените ми картофи.

— Да ви е сладко.

— Благодаря.

От друга страна, имах ясна представа какво означава да се притисне Ханк Атууд. Бях чел статии за него, в които се използваха неясни термини като „виждане“, „обвързаност“, „мотивация“, което за мен означаваше просто, че каквото и всъщност да беше естеството на нещото, което провокирах в другите без особени усилия, ще успея да провокирам и в него. Това, разбира се, съответно щеше да ме постави в потенциално много силна позиция, защото също като новия шеф на MLC — Абраксас, Ханк Атууд, не само щеше да накара президента и други световни лидери да се вслушват в него, но и самия той щеше да е един от световните лидери. Военната суперсила беше минало, динозавър, единствената структура, която имаше значение в днешния свят беше „хиперсилата“, дигитализирана, глобализирана, англоезична развлекателна култура, която контролира сърцата, умовете, съзнанието и наличните доходи на всяко ново поколение на възраст между 18 и 24 години и Ханк Атууд, с когото скоро щях да се сприятеля, щеше да заеме място на самия връх на тази структура.