Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 92

Стана и известно време се разхожда из стаята. Сега беше ясно, че пресмята нещо друго.

— Еди, — каза той накрая като изведнъж се спря и посочи телефона зад гърба си на античното писалище — с Ханк Атууд разговарях по телефона. Ще обядваме заедно в четвъртък. Искам да дойдеш и ти.

Ханк Атууд, президентът на MCL-Парнасус, беше постоянно представян като един от „архитектите на развлекателно-промишления комплекс“.

— Аз?

— Да, Еди, и още нещо, искам да дойдеш да работиш за мен.

В отговор на това му зададох въпроса, който бях обещал на Кевин, че няма да задавам.

— Какво става с Атууд, господин Ван Лун?

Той улови погледа ми, пое си дълбоко дъх, после каза, явно противно на предварителното си решение.

— Преговаряме заедно сделка за сливане с Абраксас. — Направи пауза. — Като изкупуването да се извърши от Абраксас.

Абраксас беше втората по големина в страната Интернет компания. В тригодишната си история имаше пазарна капитализация от 114 милиарда долара, грубо печалбите с днешна дата. В сравнение с вдъхващата респект компания MCL-Парнасус, която имаше авоари, датиращи от почти шейсет години, Абраксас беше хленчещо сукалче.

Казах, като едва успявах да прикрия, че не мога да повярвам.

— Абраксас да изкупи MCL?

Той кимна, но не каза нищо повече.

Калейдоскопът от възможности се разтвори пред мен.

— Обмисляме сделката — каза той, — помагаме им да я структурират, да отработят финансовата част, този вид неща. Хората знаят, че разговарям с Ханк Атууд, но никой не знае защо. Ако излезе наяве, това ще повлияе значително на пазарите, но най-вероятно ще убие и сделката… така че…

Той гледаше право в мен и остави едно свиване на раменете да довърши мисълта му.

Протегнах ръце с дланите нагоре.

— Не се притеснявай, аз не говоря с никого за тези неща.

— И разбираш, че ако търгуваш с някои от тези акции утре сутринта в Лафайет, да речем, нарушаваш правилата, наложени от комисията по ценни книжа.

Кимнах с глава.

— …и може да отидеш в затвора.

— Виж, Карл — казах аз, като реших да използвам малкото му име, — …можеш да ми имаш доверие.

— Знам това, Еди — каза той с нотка прочувственост в гласа — знам това. — Трябваше му един момент, за да събере мислите си, после продължи: — Слушай, това е много сложен процес и точно в този момент сме в критичния етап. Не бих казал, че сме напълно блокирали, но… имаме нужда от някой, който да погледне нещата с непредубеден поглед.

Усещах как пулсът ми се учестява.

— Имам цяла армия от дипломирани специалисти по административно управление на бизнеса, които работят за мен долу на Четирийсет и осма улица, проблемът обаче е, че знам как разсъждават. Знам какво ще ми кажат още преди да са си отворили устата. Имам нужда от някой като теб. Някой, който работи бързо и няма да ме залъгва с глупости.

Не можех да повярвам на това и внезапно ми проблесна колко всъщност нелепо изглежда — Карл Ван Лун да се нуждае от някой като мен.

— Предлагам ти истински шанс, Еди, и не ме интересува… не ме интересува кой си… защото имам усещане за това.

Той се пресегна, взе чашата си от масата и пресуши каквото беше останало в нея.