Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 90

Закри телефона с ръка, обърна се към мен и каза:

— Трябва да проведа този разговор, Еди. Но ти седни. Изпий си питието.

Усмихнах се леко е разбиране.

— Няма да се бавя.

Когато Ван Лун се извърна отново и се оттегли с тихо мърморене, аз отпих от уискито и седнах на дивана. Радвах се за това прекъсване, но не можех да определя защо — поне не за няколко секунди. После ми проблесна — исках да имам време да мисля за Джини Ван Лун и нейната малка тирада за фондовата борса и как това ми беше напомнило толкова много за нещата, които Мелиса би казала. Струваше ми се, че въпреки явните различия помежду им, двете жени имаха нещо общо — подобна непоколебима интелигентност, както и стил на изразяване, моделиран като ракета. Наричайки баща си в един момент „Карл Ван Лун“, например, а през останалото време „татко“, Джини не само показа едно рафинирано чувство за разграничаване, а го беше направила да изглежда глупав, суетен и изолиран. Което — като продължение — беше точно това, което и аз изпитвах в момента.

Казах си, че коментарите на Джини могат да бъдат оставени настрана като евтин и лесен нихилизъм на един свръхобразован тийнейджър, но ако случаят беше такъв, защо ме безпокояха толкова много?

Извадих едно малко пластмасово пликче от вътрешния джоб на сакото си, отворих го и изсипах една таблетка в дланта си. Като се уверих, че Ван Лун не гледа към мен, пъхнах таблетката в устата си и я изпих с голяма глътка уиски.

После взех папката, отворих я на първата страница и започнах да чета.

ДОСИЕТАТА СЪДЪРЖАХА ИНФОРМАЦИЯ за развитието на серия малки и средни по големина фирми, от вериги за продажби на дребно до софтуерни къщи, аерокосмически и биотехнологични компании. Материалът беше гъсто изписан и обхващаше широк диапазон, като включваше профилите на всички от управленческия състав, както и на други ключови служители. Имаше технически анализи за движението на цените, обхващащи последния петгодишен период и установих, че чета за върхови точки, преходни периоди, моменти на съпротива — материя, която преди няколко седмици за мен би била разредена, неразбираема мъгла, капки могадон в очите.

Но какво точно искаше Ван Лун? Да му кажа очевидното, да му посоча, например, че тази базирана в Тексас компания за събиране на данни, Лараби, чиито акции се бяха покачили двайсет хиляди процента през последните пет години, е добра дългосрочна инвестиция? Или че Британската верига за продажби на дребно, Уотсънс, която току-що беше регистрирала най-тежката си загуба и чийто президент, сър Колин Бърд, е имал подобни загуби и преди във вдъхващата респект застрахователна компания Айли Мючуъл, не е? Нима Ван Лун сериозно очакваше от мен, човек, който пише реклами за вестниците на свободна практика, препоръки кои акции да купува и кои да продава? И отново си помислих, едва ли — но ако не беше това, какво искаше тогава?

След около петнайсет минути Ван Лун закри телефонната слушалка отново и каза: „Извинявай, че продължи толкова дълго, но е важно, Еди.“