Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 91

Поклатих глава в знак да не се притеснява и показах папката като доказателство, че имам приятно занимание. Той продължи да мърмори тихо на телефона, а аз се върнах към досиетата.

Колкото повече четях, толкова по-просто, прекалено по-просто изглеждаше всичко. Той ме проверяваше. В очите на Ван Лун аз бях един новопокръстен с огън в сърцето, целунат от съдбата, и като такъв тази информация би могла да ми се стори малко страшна. Той нямаше как да знае, че в това ми състояние, не беше нужно дори да се напрягам. Във всеки случай и за да имам какво да правя, реших да разделя досиетата в три отделни категории — тези без покритие, явно много успешните и тези, които не можеха от пръв поглед да се причислят към никоя категория.

Минаха още петнайсетина минути, когато най-после Ван Лун стана от телефона и дойде да си вземе уискито. Той вдигна чаша както преди и се чукнахме. Имах впечатление, че му беше много трудно да сдържи широката си усмивка. Част от мене искаше да го попитам с кого разговаря по телефона, но това не изглеждаше уместно. Друга част от мен искаше да му задам безкрайна серия от въпроси относно дъщеря му, но моментът не изглеждаше подходящ и за това — не че някога щеше да бъде, разбира се.

Той погледна към папката до мене.

— Успя ли да прегледаш някои от тези неща?

— Да, господин Ван Лун, успях. Интересно беше.

Той гаврътна остатъка от уискито си на един дъх, сложи чашата на масата и седна в другия край на дивана.

— Някакви първи впечатления?

Казах „да“, прочистих гърлото си и сладкодумно му обясних, че съм елиминирал фалшивите и най-добрите. После му изрецитирах един къс списък от четири-пет компании с реален потенциал за инвестиране. Специално препоръчах да закупи акции в Джанекс, калифорнийска биотехнологична компания, не на базата на миналите й постижения, а на базата на това, което аз описах със задъхана припряност като „нейната устна и мускулна стратегия да защитава по съдебен път интелектуалната си собственост, за да предпази нарастващото си портфолио от патенти“. Препоръчах също да купи акции на френския инженерен гигант ВЕА, като се позовах на също толкова красноречив факт, че компанията като че ли гледа да се отърве от всичко с изключение на отдела за клетъчно-мускулни разработки. Подкрепих казаното със съответни данни и цени, като също цитирах дословно, дума по дума, преписки от съдебното дело, в което беше замесена и фирмата Джанекс. Ван Лун ме погледна, преценявайки ме с любопитство и чак когато свърших, осъзнах, че една възможна причина за това беше, че аз нито веднъж не направих справка с папката, че бях говорил изцяло само по памет.

Почти шепнешком, с поглед върху папката, той каза:

— Да. Джанекс… ВЕА. Това са фирмите.

Виждах, че се опитва да пресметне нещо — изчисляваше със сбърчени вежди каква час от папката беше възможно да се прочете за времето, през което разговаря по телефона. После каза:

— Това е… изумително.