Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 87

— Здравей, татко.

Ван Лун се огледа, леко озадачен. Той явно не беше очаквал да завари някого тук. В другия край на стаята, едва забележима на фона на стената с книги в кожени подвързии, стоеше млада жена, която държеше голяма отворена книга с двете си ръце.

— О — каза Ван Лун и прочисти гърлото си. — Поздрави господин Спинола, скъпа.

— Здравей, господин Спинола, скъпи.

Гласът беше тих, но уверен.

Ван Лун цъкна с език в неодобрение.

— Джини.

Искаше ми се да кажа на Ван Лун: „Няма нищо, не възразявам дъщеря ви да ме нарича „скъпи“. Всъщност това донякъде ми харесва. “

Второто ми еротично зареждане за вечерта дойде от Вирджиния Ван Лун, деветнайсетгодишната дъщеря на Ван Лун. В по-ранната си и по-уязвима възраст „Джини“ беше прекарала много време по първите страници на ежедневните таблоиди заради злоупотреба с наркотици и лош вкус в избора на приятели. Тя беше единствено дете на Ван Лун от втората му съпруга и бързо беше вразумена след заплаха, че ще бъде лишена от наследство. Или поне така се говореше.

— Виж, Джини — каза Ван Лун. — Аз трябва да изляза да взема нещо от офиса, искам да забавляваш господин Спинола докато се върна, става ли?

— Разбира се, татко.

Ван Лун се обърна към мене и каза:

— Има едни файлове, които искам да погледнеш.

Кимнах му, без да имам представа за какво става въпрос.

После той изчезна, а аз останах да стърча прав там, като се взирах през полумрака в дъщеря му.

— Какво четеш? — попитах аз, като се опитвах да си спомня кога за последен път бях задавал този въпрос.

— Не чета всъщност. Търся нещо в някоя от тези книги, които татко купи на метър, когато се преместихме тук.

Аз се придвижих до средата на стаята, за да мога да я видя по-ясно. Имаше къса, стърчаща като шипове руса коса, носеше маратонки, джинси и къса розова тениска без ръкави, от която коремът й оставаше разголен. Пъпът й беше продупчен и на него висеше мажа златна халчица, която проблясваше от време на време на светлината при всяко нейно движение.

— Какво търсиш?

Тя се облегна на стелажите с книги със заучена порочност, но ефектът се развали донякъде, от факта, че се мъчеше да не изпусне огромната отворена книга в ръцете.

— Етимологията на думата „ferocious“ — необуздан.

— Разбирам.

— Да, майка ми току-що каза, че имам див характер и аз наистина имам, затова, не знам, за да се успокоя, може би, реших да дойда тук и да проверя етимологията в този речник. — Тя вдигна нагоре речника, сякаш го представяше като веществено доказателство в съдебната зала.

— Намери ли я вече? — кимнах аз към речника.

— Не, разсеях се с „безотговорен“.

— „ferocious“ буквално означава „с диви очи“ — казах аз, минавайки покрай най-големия червен кожен диван, за да се приближа още повече до нея. — Идва от комбинацията между латинската дума „ferus“, която означава „буен“ или „див“, а наставката ,-ос“ означава „гледащ“ или „изглеждащ“.

Джини Ван Лун се втренчи в мен за секунда, след което шумно затвори речника.