Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 85

Пиърс замахна с ръка във въздуха.

— Какво — мислиш си, че можеш да обясниш защо пазарите се покачват или сриват? Защо точно днес, да речем? А не утре или вчера?

— Не, не мога. Но това са легитимни въпроси. Защо трябва данните да се струпват в предсказуеми шаблони? Защо трябва да има структура на финансовите пазари? — Направих пауза, очаквайки някой да каже нещо, но след като никой не каза нищо, продължих — защото пазарите са продукт на човешката активност, а хората следват тенденциите — толкова е просто.

Кевин вече беше пребледнял.

— И разбира се, тенденциите са обикновено едни и същи… едната е нежеланието да се рискува, другата, склонността да вървиш със стадото.

— Пфу — каза Пиърс.

Но не каза нищо повече. Измърмори нещо на Ван Лун, което не можах да доловя, после погледна часовника си. Кевин остана неподвижен, вперил поглед надолу в килима, почти изпаднал в отчаяние. Това ли било, сякаш мислеше той, шибаната човешка природа? Как мога да обърна това в моя полза?

Това, което аз изпитвах от друга страна, беше силен срам. Преди всичко, не възнамерявах да казвам нищо, но трудно можех да пренебрегна поканата на Ван Лун да участвам. И какво стана? Аз говоря и в резултат се оказвам един високомерен задник. Разбирането не участва тук? Откъде ми хрумна да чета лекция на двама милиардери за това как се правят пари?

След няколко минути Франк Пиърс измънка някакво извинение и си тръгна, без да каже довиждане нито на Кевин, нито на мен.

Ван Лун като че ли беше доволен от това и остави разговорът да продължи в друга насока. Дискутирахме Мексико и вероятното влияние, което очевидно нерационалната позиция на правителството щеше да окаже върху пазарите. В един момент, все още много развълнуван, се улових, че изреждам списъци със сравнителни данни в цифри за брутния вътрешен продукт на глава от населението през 1960-та и 1995-та година, материал, който трябва да съм чел някъде, но Ван Лун ме прекъсна и ми даде да разбера, че крещя. Той също изрази обратно мнение за някои неща, които бях казал, и беше напълно прав да го стори във всеки един от случаите. Забелязах също, че един-два пъти ме загледа странно, сякаш всеки момент се канеше да повика охраната, за да ме изхвърлят от сградата.

После обаче, малко по-късно, когато Кевин отиде до тоалетната, Ван Лун се обърна към мен и каза:

— Мисля, че е време да се отървем от този клоун — той посочи към мястото, където бяха тоалетните и сви рамене. — Кевин е чудесно момче, не ме разбирай погрешно. Той е отличен посредник. Но понякога, Господи.