Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 83

Но нищо не можех да направя.

Аз от своя страна се чувствах добре. Бях изял една чиния спагети с миди и бял сос след обезпокоителното виене на свят предната вечер. После бях взел някакви витамини и хранителни добавки и си бях легнал. Бях спал около шест часа, което беше колкото, дали не и малко повече от времето, което бях успял да прекарам в сън през последния месец. Все още бях на две дози MDT дневно, но в момента се чувствах по-бодър, владеех се по-добре и бях много по-уверен откогато и да било преди.

ВАН ЛУН ВЛЕЗЕ в Зала Орфеус тържествено, все едно го снимаха и проследяваха всички подробности по пътя му от лимузината на улицата до тук и това бяха просто последните кадри от сцената. Висок, слаб, леко приведен, Ван Лун все още беше доста импозантна фигура. Беше в шейсетте, с тен, а няколкото кичура коса, които му бяха останали, бяха в отличаващо го сребристобяло. Ръкува се с мен енергично, след което покани и двама ни на неговата обичайна маса в ъгъла.

Не го видях да поръчва нищо, нито дори да прави знаци с очи на бармана, но само секунди след като бяхме седнали — аз с моята газирана вода, Кевин с неговата водка Абсолют — донеcoxa на Ван Лун едно перфектно на вид мартини. Сервитьорът дойде, сложи чашата на масата и се оттегли, всичко с лекота на докосване — тихо и почти невидимо — това явно беше специално запазено от управата за определена… класа клиенти.

— Така, Еди Спинола — каза Ван Лун, като ме гледаше право в очите, — каква е тайната ти?

Усещах как Кевин се смръзва до мене.

— Лекарство — казах аз изведнъж, — аз съм на специално лекарство.

Ван Лун се разсмя. После взе мартинито си, вдигна го към мен и каза:

— Е, надявам се, че рецептата не е еднократна.

Този път аз се разсмях и вдигнах газираната си вода към него.

Но това беше всичко. Той не се задълбочи повече по въпроса. За очевидно раздразнение на Кевин, Ван Лун започна да говори за новата си Гълфстрийм V и проблемите, които беше имал с нея и как беше чакал шестнайсет месеца да му дойде реда за проклетата придобивка. Той отправи всичките тези коментари директно към мен и аз останах с впечатлението — защото беше твърде подчертано, за да е случайно — че съзнателно изключва Кевин. Поради това приех като даденост, че повече няма да се връщаме към темата каква би могла да е моята „тайна“ и ние — или по-точно Ван Лун — просто разговаряхме за други неща… пури, например, и как неотдавна се опитал да купи кутията за пури с овлажнител на JFK (Джон Кенеди), но безуспешно, както се оказало. Или за коли — как най-новото му Мазерати му струвало двеста хилядарки.

Ван Лун беше безочлив и вулгарен, и отговаряше почти изцяло на представата, която бих могъл да си създам за него от публичния му профил от преди десетилетие, странното обаче беше, че го харесвах. Имаше нещо привлекателно в начина, по който така съзнателно се фокусираше върху парите и различните пълни с въображение, екстравагантни начини за харченето им. С Кевин, от друга страна, ударението като че ли падаше единствено върху начините да ги печелиш и когато един приятел на Ван Лун от друга маса се присъедини малко по-късно към нас, Кевин — верен на формата — успя да насочи разговора към темата за пазарите. Приятелят на Ван Лун се казваше Франк Пиърс, също ветеран от 1980-те години, който беше работил за Голдмън Сакс, а сега управляваше частен инвестиционен фонд. Не съвсем умело Кевин спомена нещо за приложението на математиката и усъвършенстването на компютърните програми, за да се подбият пазарите.