Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 84

Алан Глинн

Аз не казах нищо.

Франк Пиърс, който беше съвсем топчест с малки, кръгли светещи очи, каза:

— Конски фъшкии. Ако това беше възможно, мислиш ли, че до сега някой нямаше да го е направил? — Той се огледа наоколо и добави: — Имам предвид, че ние извършваме количествени анализи, всички ползваме математика, но те ползват този друг боклук от години, този от черната кутия, и това са глупости. Все едно да превръщаш евтини метали в злато, не става, не можеш да подбиеш пазарите — но винаги ще се намери някоя откачалка с много университетски дипломи и конска опашка, който си мисли, че може.

— Моите уважения — каза Кевин, обръщайки се към Франк Пиърс, но очевидно опитвайки се същевременно да включи и мен, — има живи примери за хора, които са успяли да бият пазарите или поне изглежда така.

— Да бият пазарите как!

Кевин погледна към мен, но аз не възнамерявах да захапя въдицата. Сам трябваше да се справи.

— Е, невинаги сме имали технологиите, с които разполагаме днес, невинаги сме имали капацитета да обработваме такъв огромен обем информация. Ако анализираш достатъчно информация, шаблоните ще изплуват и някои от тях могат да се окажат с пророческа стойност.

— Конски фъшкии — отново избухна Франк Пиърс.

Кевин беше малко обезсърчен от това, но смело продължи:

— Имам предвид, че като се използват комплексни системи и серийни анализи за време можеш… можеш да идентифицираш залежите от вероятност. После ги съпоставяш в един механизъм за разпознаване на схеми… — Тук той се спря, по-малко уверен в себе си, но също така навлязъл твърде навътре, за да спре. — . и от тук изграждаш модел, който да предсказва тенденциите на пазарите.

Той ме погледна умолително, сякаш искаше да каже Еди, моля те, кажи на верен път ли съм? Така ли го правиш?

— Шаблони на задника ми — каза Пиърс. — Как мислиш, че сме натрупали парите си? — Той се наклони с цялото си тегло напред и с късия си дебел показалец бързо посочи себе си и Ван Лун. — А? — После посочи дясното си слепоочие, потупа го леко и каза: — С раз-би-ра-не. Ето как. Трябва да разбираш как работи бизнесът. Да разбираш кога една компания е надценена или подценена. Разбирането, че никога не правиш залог, който не можеш да си позволиш да загубиш.

Ван Лун се обърна към мен като домакин на дискусионно шоу и каза:

— Еди?

— Абсолютно вярно — казах аз тихо, — никой не може да спори по това.

— Но? — Пиърс се изсмя саркастично. — Винаги има едно „но“ при тези момчета.

— Да — продължих аз, усещайки явното облекчение на Кевин, че най-после бях благоволил да проговоря — Има „но“. Всичко е въпрос на бързина. — Нямах представа какво следва — защото… да кажем, че вече няма време за човешка преценка. Виждаш шанс и докато мигнеш, той е изчезнал. Навлизаме във века на децентрализираното вземане на решение по интернет, където решение вземат милиони хора — потенциално стотици милиони — индивидуални инвеститори от цял свят, хора които имат способността да прехвърлят огромни суми за време по-кратко от кихавица, но без да се консултират помежду си. Така че разбирането не участва тук — или ако участва, то не е разбиране за това как работят отделните компании, а разбиране за това как работи масовата психология.