Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 82

В случаи като този Мелиса държеше чашата с еспресо с рядка елегантност — възмутена според случая, но без да разлее и капка и винаги готова, ако е необходимо, да метне томахавката и да започне да се смее.

— Еди.

Тя винаги се успокояваше по един и същ начин — без значение колко разпалена е била. Накланяше глава леко напред, завърташе каквото кафе е останало в чашата, притихваше и се успокояваше, прозирни кичури коса падаха върху лицето й.

— Еди?

Извъртях се на стола с гръб към бара. Кевин беше застанал там, вторачен в мен.

Протегнах ръка.

— Кевин.

— Еди.

— Как си?

— Добре.

Докато се ръкувахме, аз се опитвах да изместя образа на Мелиса от съзнанието си. Попитах го дали иска нещо за пиене — водка Абсолют с лед — и той прие. Последваха няколко минути в повърхностен разговор, след което Кевин започна да ме подготвя за срещата с Ван Лун.

— Той е… паднал от Марс — един ден е твой най-добър приятел, на следващия гледа през тебе, сякаш си невидим, така че не го вземай навътре, ако е малко странен.

Кимнах.

— О, още нещо, сигурен съм, че не е нужно да ти го казвам, но… не прави паузи и не се колебай, когато отговаряш на въпросите му, той мрази това.

Отново кимнах.

— Виж, той в момента е много обвързан с MCL-Парнасус с тази работа с Ханк Атууд и… не знам.

Един от най-големите медийни конгломерати в света, с кабел, филмово студио и печатни издателства, MCL-Парнасус беше от този вид компании, които бизнес журналистите обичаха да наричат „мегалити“ или „бегемоти“.

— Какво става с Атууд? — попитах аз.

— Не съм съвсем сигурен, всичко се пази още в тайна. — После се сети нещо. — И не го питай — независимо от всичко.

Разбрах, че Кевин беше малко разколебан относно тази среща. Той непрекъснато поглеждаше часовника си, сякаш имаше някакъв краен срок и времето му изтичаше. Пресуши последната водка в чашата си някъде към осем без десет, поръча си още една и каза:

— И така, Еди, какво точно възнамеряваш да му кажеш?

— Не знам — отговорих аз, повдигайки рамене. — Може би ще му разкажа за приключенията си с еднодневните търгове и ще му изброя всички основни позиции, които държа.

Кевин като че ли очакваше нещо повече от това — но какво? Тъй като не можех да му предложа някакво задоволително обяснение за успеха си, освен да се позова на някаква необяснима способност, която може би бях развил, единственото, което можех да кажа беше: „Имам късмет, Кевин. Искам да кажа — не ме разбирай погрешно — работил съм много и правя множество проучвания, но… да, нещата просто се развиваха в моя полза.

Що се отнасяше до Кевин обаче, дори и да се сдържаше да го изрече на глас — този вид зле дефинирана глупост явно нямаше да го удовлетвори. Тогава чак осъзнах, че във всичко, което беше казал до този момент, имаше някакво скрито безпокойство, страх, че ако няма някаква вътрешна информация за моята стратегия при търговете и съответно нещо, с което да постигне целта си пред Ван Лун, той в крайна сметка щеше просто да ме остави в ръцете на Ван Лун, след което на практика щеше да е извън играта.