Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 80

ТАЗИ ВЕЧЕР ОТИДОХ да пийна нещо с Джей и няколко от останалите в заведение на Фалтън Стрийт. След третата бира и половин дузина цигари, да не говорим за пороя от знания за еднодневните търгове от новите ми колеги, аз реших да сложа някои неща в ред — да направя промени, за които чувствах, че е дошло времето. Реших да направя депозит за апартамент — нещо по-голямо от жилището ми на Десета улица, и то в друга част на града, може би в Грамърси парк или даже Бруклин Хайтс. Реших също да изхвърля всичките си стари дрехи, мебели и натрупани вещи и да ги подменя само с такива, от които абсолютно се нуждая. Най-важното, обаче, реших да премина от еднодневни търгове на по-широко поле за действие, да премина към управление на парични фондове може би, осигурителни фондове или глобални пазари.

Бях търгувал малко повече от една седмица, така че естествено нямах много представа как ще се справя с нещо такова, но когато се върнах в апартамента си, като по някакъв условен знак, на телефонния ми секретар имаше съобщение от Кевин Дойл.

Щрак.

Биип.

— Здравей, Еди, Кевин е — какво е това, което чувам? Обади ми се.

Без дори да сваля сакото си, вдигнах телефона и набрах номера.

— Ало.

— И какво си чул?

Един удар на сърцето.

— Лафайет, Еди. Всички говорят за тебе.

— За мене?

— Да. Случайно обядвах с Карл и още няколко души днес и един от тях спомена, че чул слухове за фирма за еднодневни търгове на Бонд Стрийт и че някой от търгуващите бил феноменален. Направих малко проучвания след обяда и твоето име излезе на преден план.

Усмихнах се вътрешно и казах:

— О, така ли?

— И, Еди, това не е всичко. Говорих с Карл по-късно и му казах какво съм открил. Той истински се заинтересува и като му казах, че всъщност си ми приятел, каза, че иска да се запознае с теб.

— Това е чудесно, Кевин. Ще ми е приятно да се запозная с него. По всяко удобно за него време.

— Свободен ли си утре вечер?

— Да.

Той направи пауза.

— Нека ти звънна отново.

Той звънна веднага.

Приближих се до дивана, седнах и се огледах наоколо. Възнамерявах скоро да се махна от тук — но не прекалено скоро. Представих си просторен, елегантно обзаведен хол в къща на Бруклин Хайтс. Представих си как стоя пред издадения напред еркерен прозорец и гледам една от тези улици с дървета от двете страни, по които Мелиса и аз се разхождахме, връщайки се в града от Керъл гардънс, през лятото и даже мечтаехме един ден да живеем там. Кренбъри Стрийт, Ориндж Стрийт, Пайнепъл Стрийт.

Телефонът отново звънна. Станах и пресякох стаята, за да го вдигна.

— Еди — Кевин. Почерпка утре вечер? В зала Орфеус?

— Чудесно. В колко часа?

— В осем. Но защо ти и аз не се срещнем в седем и половина, да те въведа в някои неща.

— Разбира се.

Затворих телефона.