Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 79

На мен въпреки всичко това ми изглеждаше като инстинкт, но информиран инстинкт, инстинкт, базиран на неимоверно много проучвания, които разбира се, благодарение на MDT-48, извършвах много по-бързо и изчерпателно, отколкото някой в Лафайет би могъл да разбере.

И това обаче не беше достатъчно обяснение, защото наоколо изобилстваше от добре финансирани изследователски отдели с добри източници на информация, получавана от задните офиси без прозорци на инвестиционните банки и брокерските къщи из цялата страна, претъпкани с бледи, безименни, „дървеняци“, изписващи цифри до зори, до кабинети препълнени с носители на Нобелови награди математици и икономисти, места като Института в Санта Фе и Техническия институт в Масачузетс. За сам човек аз обработвах огромен обем от информация — вярно беше — но все още не можех да се конкурирам с компании като тези.

Какво беше това?

След първия ден от втората ми седмица в Лафайет, се опитах да направя оценка на различните възможности — може би това се дължеше на някаква свръхинформация или засилен инстинкт, химия в мозъка или някаква мистериозна симбиоза между органичното и технологичното, но докато седях там на масата си, гледайки разсеяно в екрана, тези размишления бавно се сляха в една непреодолима гледка на необятната шир и красотата на самата фондова борса. Мъчейки се да осмисля това, скоро осъзнах, че въпреки податливостта й към предсказуеми метафори, тя беше един океан, божествена небесна твърд, цифрово представяне на Божията воля — фондовата борса беше нещо повече от просто пазар на акции. Със своята сложност и неспиращо движение двайсет и четири часовата глобална мрежа на търговите системи не беше по-различна от някакъв шаблон на човешкото съзнание, като електронния пазар може би формира първата експериментална версия на колективна нервна система, глобален мозък. Освен това каквато и комбинация на взаимодействие между кабели, микрочипове и вериги, клетки, рецептори и синхронизация да бяха необходими, за да се постигне тази грандиозна конвергенция между широкообхватната мрежа на интернет и мозъчната тъкан, струваше ми се, че в този момент съм се завъртял в нея, бях скачен и включен… моят мозък беше жива частица, огледално отражение на едно по-висше функциониращо цяло.

Съзнавах също, без да губя контрол върху себе си, че когато един индивид е в приемащия край на подобно откритие, адресирано единствено до самия него (и изписано, да речем, на нощното небе, както би се изразил Натаниел Хоторн), то може да е само резултат от нездраво и разстроено състояние на ума, но при мен то определено беше някак различно, беше нещо емпирично, можеше да се демонстрира — като резултат в края на шестия ми ден в Лафайет, имах една здрава верига от печеливши дилъри и около един милион долара в брокерската си сметка.