Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 75

Казах, че ще му звънна след няколко дни, за да му кажа докъде съм стигнал с това, за което говорихме.

ЛАФАЙЕТ ТРЕЙДИНГ се намираше на Броудстрийт, само на няколко пресечки от Нюйоркската фондова борса. В главната зала на оскъдно обзаведения комплект от офиси на четвъртия етаж, двайсет маси бяха подредени във формата на голям правоъгълник. На всяка от масите имаше достатъчно терминали и компютри за поне трима души и от около петдесетте брокера, които видях там първата сутрин, всичките мъже, всичките седнали в удобни началнически фотьойли, бих казал, че повече от половината бяха под трийсет години, а от тях отново около половината бяха с джинси и бейзболни шапки.

Сделката се състоеше в това, ти внасяш депозит от минимум 25 000 долара, а Лафайет ти предоставят всичката необходима компютърна техника и програми, които са ти нужни, за да търгуваш. За компенсация удържаха комисиона по два цента на акция за всеки търг, който правиш. Ако искаш, а повечето хора искаха, предлагаха също един доста висок ливъридж върху депозита ти. Аз се регистрирах, като платих депозит от 200 000 долара и се договорих за два и половина пъти тази сума, което на практика означаваше, че започвах тази нова фаза от брокерската си кариера с половин милион долара.

Трябваше да мина кратък въвеждащ курс преди обяд. После прекарах по-голямата част от ранния следобед като разговарях с другите брокери и малко или много наблюдавах залата. Атмосферата в Лафайет — както Кевин беше казал, че ще е, беше дружелюбна и в дух на сътрудничество. Всички имахме чувството, че сме заедно в това, че всички работим срещу големите създатели на пазара в долния край на улицата. Но не ми трябваше много време да открия, че в залата има клики и някои големи личности и че невинаги щеше да е лесно да се тълкува динамиката. Имаше и няколко различни брокерски стила, разбира се. Мъжът от лявата ми страна например, удряше по клавиатурата като луд и като че ли не правеше никакво проучване или анализи.

— Каква е тази компания? — попитах аз, като посочих един символ на екрана малко след като бях седнал.

— Нямам представа — измърмори той, без да вдига очи от екрана, — има голям диапазон и се движи, и това е всичко, което ми трябва да знам.

Други брокери изглеждаха по-предпазливи и правеха доста проучвания — като следяха телевизорите, монтирани встрани на стената или като търчаха от масите си до терминала Блумбърг, монтиран високо в залата или като просто гледаха съсредоточено безкрая от графики на собствените си екрани. Във всеки случай, когато почувствах, че съм обхванал цялата зала и настроението в нея, отидох да работя на полагащото ми се място на масата, търсейки и аз някакви подходящи търгове. Но тъй като беше първият ми ден, давах го доста спокойно и когато затворих позициите си преди да удари последният звънец, имах печалба от само 5000 долара. Като се има предвид естествено бързия ми рекорд, това изобщо не ми изглеждаше много, но някои от другите брокери не бяха съгласни. Несъмнено, като новото дете в квартала, вече бях събудил известно любопитство, да не казвам подозрение, в залата. Някой ме попита доста колебливо дали не искам да се присъединя към групата им, която отиваше да се черпи в някакво заведение на Пиър 17 Павилиън, но аз отказах. Все още не исках да създавам нови връзки.