Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 74

Но аз се приближих доста бързо към целта.

— Какво мислиш за тези еднодневни електронни търгове, Кевин?

Той помисли малко.

— Само шумотевица. Тези момчета не са спекуланти, не са даже инвеститори, те са комарджии — или иначе казано, жалки компютърни маниаци, които си мислят, че са демократизирали пазарите. — Той направи физиономия. — Когато този мехур се спука, нека ти кажа, много кръв ще се разплиска по стените.

Той отпи от питието си.

Вдигнах чаша:

— Аз го правя вкъщи от домашния си компютър, като използвам програмен пакет за търгове, който купих на Четирийсет и седма улица. Стигнах до четвърт милион за два дни.

В продължение на две секунди Кевин ме гледа с ужас, поемайки информацията. Но беше също така объркан и очевидно не знаеше какво да каже. Накрая информацията се регистрира в съзнанието му.

— Четвърт милион?

— А-ха.

— За два дни? Доста добре.

— Да, и аз така мисля. Но установявам, че съм странно, как да се изразя — неудовлетворен от това. Чувствам се ограничен. Имам нужда от по-голям размах.

Докато се опитваше да осмисли казаното, Кевин започна да се намества на стола даже леко се сгърчи. Той беше самоуверен човек, без съмнение много успял и беше странно да го видиш изпаднал в такава несигурност.

— Ами… може би… — почеса се той по носа — можеш… защо не опиташ една от тези фирми за еднодневни търгове?

Попитах го какво ще промени това.

— Е, не си изолиран, в една стая си с много други брокери и на базата на принципа, че никой в подобна среда не иска да види как някой близо до него се проваля, хората си помагат един на друг и си обменят информация. Много фирми даже предлагат високи стимули, някъде между пет до десет пъти размера на твоя депозит. Добиваш по-добър усет за движението на пазарите също така — тук вече той се върна към обичайния си апломб — защото често пъти е въпрос на умение да прецениш общото настроение и тогава да решиш дали да вървиш с него или… не знам — той сви рамене — срещу него.

Попитах го дали може да ми препоръча някое от тези места.

— Има няколко добри, за които съм чувал, всъщност около или на самата Уолстрийт. Макар че ако питаш мене, Еди, струва ми се, че се справяш доста добре и сам.

Записах си имената, които той изброи и му благодарих все пак. После и двамата отпихме от чашите си.

— Значи… четвърт милион за два дни. — Той подсвирна от възхищение. — Каква е стратегията ти?

Бях готов да му дам една редактирана версия от примери, когато двама мъже с костюми се приближиха изотзад и единият от тях тупна Кевин по гърба.

— Хей, Дойл, старо магаре, какво става?

Това бяха шеги от финансовия сектор с мирис на пари и когато Кевин ме представи, но не спомена, че съм управител или вицепрезидент на тази или онази компания, те малко или много ме игнорираха. По време на последвалия разговор за новопоявяващите се пазари в Латинска Америка, и за технологичния борсов балон, забелязах, че Кевин умира от страх да не би да заговоря отново за еднодневните търгове по интернет от домашния ми компютър точно пред тези хора. Затова, когато станах, за да си тръгна, мисля, че изпита леко облекчение.