Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 61
Алан Глинн
В гласа му имаше нотки на отчаяние. Останах с впечатлението, че говори не толкова на мен, колкото
Аз обаче исках и това беше много лошо — но се поколебах. Стоях в средата на стаята и слушах, докато ми казваше как напуснал работата си като маркетинг директор, за да се захване с еднодневни търгове и как след шест месеца жена му
— Защото не искаш да видиш размера на загубите ли? — попитах аз.
Той потвърди с кимане на глава.
Продължи, като навлезе още по-дълбоко в изповедния тон и започна да разказва за податливия си към пристрастяване характер и как, ако не към едно, се пристрастявал към друго нещо в живота…
Докато траеше всичко това, единственото, за което можех да мисля, беше колко поразителено този малък пасаж от електронна реклама наподобаваше кратко, но сложно джаз соло. Много скоро аз вече дори не чувах какво казва Холанд, не различавах ясно думите, защото вече не бях там, бях потънал в някакво внезапно мечтание, налудничава идея за възможности. Разбрах, че Холанд се беше препъвал в мрака, обирайки случайни шестнайсетинки от точката тук-там, съвсем очевидно извършвайки по-често грешни, отколкото правилни операции. Но това нямаше да се случи с мен.
Когато най-после се измъкнах и се върнах на Десета улица, главата ми все още беше замаяна. Но когато отворих вратата на апартамента и пристъпих в хола, изведнъж се почувствах потиснат, с неестествени размери — сякаш всеки момент щях да усуча ръка около главата си и ще избутам лакътя си през прозореца, за да се