Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 60

Докато отговаряше на всеки един от въпросите ми, Холанд постепенно започна да се отдалечава от екрана на компютъра върху масата. После се зае да си прави еспресо, но в момента, в който кафето стана и той започна да го пие, беше вече достатъчно откъснат от работата си, за да забележи, че е само по боксери и се почувства неудобно. Изхвърли остатъка от кафето си, извини се и се запъти към другия край на хола към стая, която предположих, че е спалня.

В негово отсъствие отидох да погледна компютъра отново. Това беше изумително… беше спечелил 500 — цената на една доза MDT — само за петнайсет секунди! Аз определено исках да се науча да правя това, защото ако Боб Холанд можеше да изпълни трийсет поръчки в един ден, бях сигурен, че аз ще се справя със сто или повече. Като се върна в джинси и тениска, го попитах какво трябва да направя, за да се науча. Той ми каза, че най-добрият начин да се включиш в еднодневни търгове е просто да го правиш — да търгуваш и че повечето от брокерите в интернет подпомагат, като предлагат безплатен достъп до игри- симулации на търгове и обучение на живо.

— Игрите-симулации — каза той с тон, който беше започнал да става все по-надут — са един отличен начин да развиеш уменията си, Еди, и да добиеш увереност при обявяването на покупко-продажба без всъщност да поемаш рискове.

Накарах го да ми препоръча някои брокери в интернет и пакети софтуер за търгове и докато записвах тези неща, продължавах да изстрелвам въпроси. Холанд отговори на всичко, което го попитах и то много разбираемо, но забелязах, че става малко притеснен, сякаш нивото и естеството на въпросите ми излизаха от рамките, за които се беше спазарил — сякаш усещаше, че отговаряйки, препредавайки тази информация, той може би пуска в киберпространството някакво чудовище от рода на Франкенщайн, някакъв отчаян, гладен индивид, способен на кой знае какви финансови варварщини.

Мина известно време, Холанд беше изцяло фокусиран върху мен. На практика той ставаше все по-загрижен след всеки нов въпрос и започна да влага нотка на предпазливост в отговорите си.

— Слушай, започни с нещо малко, започни със стотина акции първия месец или поне докато се окопитиш…

— Хм.

— …и не се въодушевявай прекалено много, ако имаш успешен ден — един добър ден на борсата не означава че си Уорън Бъфет. Следващият търг, който вземеш, може просто да издуха цялата ти сметка…

— Хъм.

— …и когато влезеш в търг, гледай да си наясно как очакваш да се движи, ако започне да върви в обратна посока — излизай!

Импулсивно ми се искаше да кажа Да, да, да на всичко това, и Холанд забеляза това. Аз обаче все още не се отказвах да го слушам по простата причина, че колкото повече ме предупреждаваше за потенциалните опасности в еднодневните търгове, толкова повече се вълнувах от перспективата да си отида вкъщи и действително да се захвана с това.

Докато пъхах тефтерчето в джоба на якето си и започнах да го обличам, Холанд засили малко скоростта.

— Търговете могат да станат много интензивни, да знаеш. — Направи пауза, после изговори на един дъх, като скоропоговорка. — Никога не вземай пари назаем от членове на семейството или приятели, Еди — имам предвид, за да търгуваш на борсата или за да излезеш от някаква тръжна криза. — Погледнах го леко разтревожен. — И не започвай да лъжеш, за да прикриеш загубите си.