Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 62

Алан Глинн

Сложих скерцото от Деветата симфония на Брукнер и замарширувах из апартамента като бронирана танкова дивизия, състояща се от един човек, мърморех си под носа и претеглях възможностите. Как щях да се придвижа напред? Как трябваше да започна? Скоро обаче осъзнах, че нямам чак толкова голям избор, защото парите в дрешника се бяха стопили до няколко хиляди долара, което беше почти колкото имах в банковата си сметка — и тъй като, нека приемем реалността, няколко хиляди долара плюс още няколко хиляди долара трябваше да служат за всякакви цели и да покрият всички належащи нужди, няколко хиляди долара, всичко което притежавах на този свят, освен една кредитна карта, си бяха само няколко хиляди долара.

Като взех все пак каквото беше останало в дрешника, отново отидох да пазарувам. Този път се насочих към Четирийсет и седма улица и купих два четиринайсет инчови телевизора, един лаптоп и три комплекта софтуер — два за инвестиционни анализи и един за търгове в интернет. Като пренебрегнах идеята на Боб Холанд, че прекалено много информация води до объркващи сигнали, купих Уолстрийт Джърнъл, Файненшъл Таймс, Ню Йорк Таймс, Лос Анджелис Таймс, Уошингтън Поуст, последните броеве на Иконъмист, Берънс, Нюзуик, Дъ Нейшън, Харпърс, Атлантик Мантли, Форчън, Форбс, Уайърд, Върайъти и десетина други седмични и месечни издания. Купих още цял свитък чужди вестници, поне тези, от които можех да схвана нещо — Ил Соле 24 Оре и Кориера дела Сера, но и такива като Ле Фигаро, Ел Пе и Франкфуртър Алгемайне Цайтунг.

Като се прибрах в апартамента, звъннах на един приятел, електроинженер, и го накарах да ми даде инструкции по телефона как да свържа двата нови телевизора с вече съществуващата кабелна връзка. На него му беше много трудно и искаше да дойде да ги монтира, но аз настоях само да ми обясни, за бога, да ми го обясни по телефона и да ме изчаква, докато си записвам. Това беше нещо напълно различно от всичко, с което бих се наел при нормални обстоятелства — да сменя контакт, да речем или бушон, но независимо от това успях да изпълня инструкциите бързо, дума по дума и в резултат скоро и трите телевизора работеха един до друг в хола. След това свързах лаптопа с компютъра на бюрото ми, инсталирах програмите и влязох в интернет. Направих малко проучване за борсовите агенти и използвах кредитната си карта, за да отворя сметка в една от по-малките компании. После взех вестниците и списанията, които бях купил и внимателно ги разстлах навсякъде из апартамента. Поставих всичкия материал за четене, отворен на съответната страница върху всички възможни плоскости — бюрото, масата, столовете, рафтове, дивана, пода.

Следващите няколко часа отлетяха като няколко секунди. Прекарах ги в нервно сноване пред петте екрана като попивах информация — и то в количества, пред които предишните ми усилия изглеждаха като от ледниковия период. Трите телевизионни екрана излъчваха различни новини и предавания за финансови услуги — CNN, CNNfn и CNBC — различни притоци на огромния глобален порой от информация, анализи и мнения. Агентът, при който се регистрирах — Клондайк Индекс, — даваше квоти в реално време, коментари на експерти, последни новини и хипервръзки с голям брой различни инструменти за проучване и симулативни игри. На екрана на другия компютър влязох в страници като Блумбърг, The Street.com, Quote.com, Raging Bull и The Motley Fool. От време на време пикирах над камарите вестници, които бях събрал, и четях статии за всичко и на всякакви теми… Мексико, естествено, но също и за генномодифицираните храни, мирните преговори в Близкия изток, алтернативната рок музика, тенденцията към спад в металургията. Статистика за престъпността в Нигерия, електронна търговия, Том Круз и Никол Кидман, Баските сепаратисти, международната търговия с банани…