Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 51

Хванах я за ръка и продължихме да вървим.

Когато стигнахме до Двайсет и девета улица на Пето Авеню, свърнахме надясно. Миг по-късно тя ми каза, че сме стигнали до хотела й. Каза, че тя и сестра й цял ден са пазарували и че това е обяснението за многото торбички, кутии, опаковъчна хартия, нови обувки, колани и аксесоари, пръснати из целия апартамент. Гледах малко озадачен, но тя въздъхна и каза, че не трябва да обръщам внимание на безпорядъка в стаята й.

На следващата сутрин закусихме в местното заведение, след което прекарахме няколко часа в Метрополитън. Тъй като Шантал имаше още една седмица в Ню Йорк, уговорихме се да се срещнем отново — и, неизбежно след това, отново. Прекарахме едно цяло денонощие заедно, заключени в хотелската й стая, през което време, между другото, вземах уроци по френски. Мисля, че беше изумена колко много успях да науча, и колко бързо, защото когато дойде време за последната ни среща, в Мароканския ресторант в Трибека, говорехме почти само на френски.

Шантал ми каза, че ме обича и е готова да се откаже от всичко, за да дойде да живее с мен в Манхатън. Ще напусне апартамента си в Бастилията, работата си в една агенция за чуждестранна помощ, целия си живот на парижанка. Наистина ми беше много приятно с Шантал и мисълта, че трябва да си тръгне, ми беше противна, но трябваше да я разубедя. Тъй като никога връзките ми не са се развивали толкова лесно, не исках да насилвам късмета си. В същото време обаче не виждах как нашата връзка може на практика да издържи в по-широкия контекст на моя все по-засилващ се навик с MDT. Във всеки случай, начина, по който се бяхме запознали, беше доста нереален — една нереалност, която се усложняваше още повече от личните подробности, които бях споделил за себе си. Бях й казал, че съм инвестиционен аналитик и че разработвам нова стратегия за предвиждания, базирана на комплексна теория. Бях й казал още, че не я каня в апартамента си на Ривърсайд Драйв, защото съм женен — нещастно, разбира се. Моментът на раздялата беше труден, но независимо от това, хубаво беше някой да ми каже — през сълзи и то на френски — че винаги ще ме носи в сърцето си.