Читать «Екстремен ум» онлайн - страница 49

Малко по-късно се присъединих към още няколко души пак в Зола и накрая се прибрах вкъщи в ранните утринни часове на понеделника.

9

СЛЕДВАЩИТЕ ТРИ-ЧЕТИРИ СЕДМИЦИ се сляха една с друга в едно дълго протежение… от разтегливо време. Бях непрекъснато… какво? С приповдигнат дух? В еуфория? Дрогиран? Недрогиран? Освободен? Раздвижен? Зареден? Отпуснат? Нито един от тези термини не беше подходящ или точен, за да опише преживяването от ефекта на MDT. Независимо от това какъв термин ще използвате, аз вече бях сертифициран консуматор на MDT, вземайки едно, понякога две хапчета на ден и едва успявах от време на време да открадна по някой час сън. Имах чувството, че аз, по-скоро моят живот, се разширява неудържимо и че не след дълго различните пространства, които заемах, физически и иначе, нямаше да са достатъчно големи, за да ме поберат и като логическа последица ще бъдат поставени под огромно напрежение, което ще стигне може би до някаква точка на разрушение.

Отслабнах. Загубих и нишката на времето, така че не знам в кой точно период съм отслабнал, но трябва да е било в рамките на осем или десет дни. Лицето ми се издължи, чувствах се по-лек и в по-добра форма. Не че не се хранех, но ядях предимно салати и плодове. Елиминирах сиренето, хляба, месото, картофите и шоколада. Не пиех бира и газирани напитки, пиех обаче много вода.

Бях много деен.

Подстригах се.

И си купих нови дрехи. Това, че вече едва понасях апартамента си на Десета улица с миризмата на мухъл и скърцащите дъски на пода, не значеше, че трябва да се примиря гардеробът ми да ме кара да се чувствам като продължение на апартамента. Така че взех две хиляди долара от плика в дрешника и отидох до Сохо. Влязох в няколко магазина, после взех такси до Пето Авеню и Петдесет и някоя. В разстояние на може би час си купих тъмносив вълнен костюм, семпла памучна риза и копринена вратовръзка Армани. После си намерих чифт светлокафяви кожени обувки от А. Тестони. Купих си още някои по-всекидневни неща от Барнис. Похарчих за дрехи повече пари отколкото бях харчил през целия си живот, но си струваше, защото новите, скъпи дрехи ме караха да се чувствам освободен и уверен, а също така, нека си призная, като друг човек. Всъщност, за да се преценя в новия си костюм, все едно тествах нова кола, минах няколко пъти по улиците, разходих се нагоре-надолу по Медисън Авеню и около финансовата част на града, бързо преправяйки си път на зиг-заг през тълпите от хора. Докато вършех това, често улавях отражението си в прозорците на разни офиси, в тъмните стъкла на корпоративните сгради, улавях отражението на този спретнат мъж, който изглеждаше сякаш знае точно къде отива и по-важното, какво точно ще прави като стигне там.

Похарчих пари и за други неща, понякога влизах в скъпи магазини, оглеждах се за хубавите, елегантно облечени продавачки и купувах каквото ми падне — писалка Мон Блан, часовник Пулсар, просто заради това инфантилно и смътно упойващо еротично усещане, че съм обгърнат с воал от парфюми и лично внимание. Ще желае ли господинът да премери тази? С мъжете бях по-агресивен, задавах подробни въпроси, разменях информация, както когато си купих кутията комплект с деветте симфонии на Бетовен, записани на живо с автентични инструменти, и въвлякох продавача в спор за разликата между съвременните изпълнителски практики и тези от осемнайсети век. Поведението ми със сервитьори и бармани също беше нехарактерно. Когато влизах в заведения като Солей и Ла Пиня и Рагълс, което започнах да правя доста редовно, бивах труден клиент… няма друга дума за това. Прекарвах прекалено дълго време над списъка с вината, например, поръчвах неща, които не бяха вписани в менюто, или измислях някакви сложни нови коктейли и очаквах барманът да ми ги приготви.